На прага на зимата каква е прогнозата ви за газовия пазар? Ще се повтори ли ситуацията от миналите години, в която имаше много несигурност в доставките и при цените? Ако се придържаме към фактите - Европа има повече съхранен газ, хранилищата са запълнени над 90%. Това е добро начало. От друга страна е намалено и търсенето - с около 17% на годишна база, заради шоковите цени през 2022 г., които накараха бизнеса да търси алтернативи. Има обаче и два други фактора, за които не знаем нищо - Китай и времето. В Китай има по-слаба икономическа активност и търсенето на газ там е по-малко, но какво би се случило, ако търсенето се увеличи? За момента не изглежда, че ще има голяма промяна там, но предстои да видим. А времето е непредсказуемо. Случаят Иран е много интересен - имаше затопляне на отношенията със САЩ, рекордни петролни продажби от страна на Техеран, но сега всичко се променя с кризата в Израел? Иран не иска да води война с нас (САЩ - бел. ред.) или с Израел. Демократите в Конгреса в момента работят по ново замразяване на активите на Иран, след като няколко милиарда съвсем скоро бяха размразени. Руският газов хъб в Турция реален ли е? Не се ли "изпира" там руският газ за Европа? Това е огромен проблем, на който ЕС не обръща внимание. Доскоро работех над проект за договор за втечнен газ (LNG) между Турция и САЩ. Търсех начин и позволение да осигуря американски LNG от Тексас до системата на "Боташ" в Турция и след това да стигне до България. Но сделката с американските компании пропадна, когато беше обявено споразумението между "Булгаргаз" и "Боташ". Турската държава смени мнението си и това ми беше съобщено изненадващо от министерството. Сделката между българите и турците на практика създава монопол на газовата мрежа (само българският газов държавен доставчик "Булгаргаз" има достъп до турската мрежа), като сделката задължава в мрежата на "Булгартрансгаз" да влиза какъвто и да е газ от "Боташ", без да трябва турците да разкриват произхода. Убива се възможността за честна конкуренция и е опит да се замаскира вносът на руски газ. Сигурен съм, че това е част от плана на Владимир Путин, който говори за газов хъб в Турция и лесно може да се възползва от подобна сделка с "Булгаргаз". Моето разбиране е, че турският президент Ердоган се цели в собствен газов индекс посредством създаването на хъб в страната. Ще е по подобие на TTF в Европа. Ако това се случи, количествата ще са микс между турски, руски и по всяка вероятност друг газ. Как Турция вижда България като енергиен партньор? За турското правителство България е партньор за техния газов хъб. Турският подход е: нека увеличим максимално контрола на "Боташ", която е нелегална в ЕС, защото е и търговец и оператор на инфраструктурата, което е недопустимо. Какво мислите вие и какво се говори в Турция за нововъведената тарифа от 10 евро за преноса и транзита на руския газ през България? Много ми е любопитно защо се взе това решение. Просто идея на депутатите в парламента или е с цел намаляване на руските притоци на газ? Знам, че газовото лоби в България се притеснява и наблюдава ситуацията. Към момента изглежда като натиск върху "Газпром" и инструмент българската държава да изкара 3 млрд. лв. Но нека сменим фокуса: каква е ролята на азерския газ и конкретно на Азербайджан в европейските стратегически политики? Ако избухне война Армения - Азербайджан, какви ще са резултатите за енергийните пазари? Не очаквам да избухне война - това е много малко вероятно. Бях посредник на САЩ за Карабахския конфликт - бях посланик в Азербайджан, така че следях конфликта дълго време. Има погрешно тълкуване, защото има много пропаганда, идваща от Армения. Азербайджан е сила на статуквото (status quo power) - да се надяваме, че арменците ще продължат да са техни съседи, тъй като азерите искат просто да си върнат територия, докато арменците имат амбиции да извоюват нова територия. Няма причина азерите да искат война сега и мога да твърдя, че тя няма да се случи. Също така не мисля, че Армения може да унищожи петролопроводите и газопроводите. Относно влиянието на азерски газ в Европа- то не е толкова, колкото би искал Азербайджан. Количествата са 15 пъти по-малко от това, което доставяше Русия преди войната. През 2022 г. ЕК и Азербайджан постигнаха споразумение за удвояване на доставките за Европа. Но това, което е очевидно, е, че това може и никога да не се случи, защото дори и газът да стигне до Италия, не може да бъде транспортиран на север без нов тръбопровод. А Италия няма пари за изграждането на такъв. Как се вписва израелския конфликт в геоенергийната политика? Рано е да се каже. Ако конфликтът остане такъв, въздействието ще бъде незначително. Ако Иран се намеси, може да имате огромен скок на цените и да влезем изцяло в нова матрица. Предстои да видим. Етикети