Българската икономика ще нарасне с 3.2% през 2024 г., а инфлацията ще падне до 4.8% средно за годината. Това залага Министерството на финансите в последната си макроикономическа прогноза, на чиито рамки ще се основава и бюджет 2024 г. При сътресения на световните пазари заради войните в Украйна и Близкия изток обаче инфлацията ще остане по-висока, а растежът може да падне до 2.7%, изчисляват експертите от министерството. Новата прогноза на ведомството е малко по-лоша от предходната, публикувана през пролетта. Растежът за догодина е ревизиран минимално надолу - с 0.1 процентен пункт. По-значителна е промяната при инфлацията за 2024 г., която вместо 3.8% е заложена да бъде 4.8%. Инвестициите ще са двигателят догодина Последната ревизия на НСИ, след която , означава по-висока база за сравнение при новите разчети. Въпреки това прогнозата за 1.8% ръст тази година се запазва след по-силно представяне през първите шест месеца. Експертите обаче очакват забавяне на потреблението на домакинствата през второто полугодие. Общо за тази година инвестициите вероятно ще са на минус по линия на запасите, докато нетният износ ще има положителен ефект. Инвестициите в основен капитал обаче се очаква да обърнат тренда и да нараснат с близо 10% догодина. Така те ще са основен двигател на общия растеж, като се залага висок ръст на публичните инвестиции, вероятно по Плана за възстановяване, както и активизиране на частните. Междувременно обаче потреблението ще расте по-слабо заради забавяне на темповете на заетостта и кредитирането, а ефектът от нетния износ вероятно ще стане отрицателен. През 2025 и 2026 г. министерството очаква икономиката да расте с по 3%. Услугите и храните поддържат инфлацията Министерството на финансите прогнозира към края на тази година инфлацията да е 6.9% (измерена по европейския хармонизиран индекс), след като през септември падна до 6.4%. Това предполага известно повишение през последното тримесечие. Дългосрочната тенденция обаче е на спад и тя ще продължи и през следващата година, макар и доста по-бавно, отколкото досега - към края на 2024 г. се очаква показателят да слезе до 3.3%, а едва през 2026 г. да се доближи до заветните 2%. Всичко това е при условие, че енергийните стоки и в частност горивата имат отрицателен принос към поскъпването. Инфлацията досега се понижава главно заради базов ефект и спад на международните цени на суровините. Основен двигател на общото поскъпване са цените в сектор услуги, като заедно с храните ще останат в тази роля и през 2024 г. Енергийните стоки тази година също ще имат положителен принос, след като отново започнаха да се покачват през последните месеци. "Сред факторите за това са очакваното поскъпване на транспортните горива във връзка с динамиката на фючърсите на суровия петрол в края на годината, както и влязлото в сила от юли поскъпване на електроенергията средно с 4.4% и връщането на стандартната ставка на ДДС за топлоенергия и природен газ за бита", се посочва в макропрогнозата. Алтернативният сценарий - по-нисък растеж и повече инфлация Геополитическите конфликти създават висока степен на несигурност и увеличават риска от внезапно покачване на цените на енергийните суровини и храните, предупреждават икономистите. Друг съществен риск е водещите централни банки да оставят лихвите високи за по-дълго от очакваното или да ги повишат допълнително, както и ефектите върху кредитирането да са по-сериозни. Симулацията на подобен негативен сценарий показва, че тогава икономиката би нараснала с 2.7% през 2024 г., а средногодишната инфлация може да остане над 6%. Това все пак би бил по-добър резултат от тазгодишния. Етикети