“Няма да се откажем от инициативата да постигнем по-добри цени за потребителите.” Това заяви пред NOVA министърът на икономиката Богдан Богданов. Той коментира , която, според КЗК, е “свързана с координирано и едновременно занижаване на цените на няколко групи хранителни стоки, с което се нарушава принципът на свободната стопанска инициатива”. Като възможна мярка за справяне с ръста на цените от КЗК предлагат предоставяне на индивидуални пакети хранителни продукти и осигуряване на топъл обяд. “Нашата цел е да постигнем трайно ниски цени на 50 продукта от първа необходимост. Самата кампания е доброволна. Второ, тя не задължава една или друга верига да спазва определени тавани на цени. Ние създадохме основа за конкуренция между различните участници в инициативата, и то за тези 50 продукта от първа необходимост. Подготвихме първоначално юридическо становище. Не виждахме необходимост да съгласуваме процедурата с КЗК. В крайна сметка дори част от веригите изразиха опасения за включването им в кампании”, каза министърът. По думите му становището на КЗК няма правни аргументи, а икономически разсъждения. “Ние не залагаме цени. Ние им казваме, че се конкурират за тези 50 продукта”, обясни Богданов. Още вчера е подготвено допълнително становище до КЗК. Ще бъде иницииран разговор с комисията, допълни той. “Не искаме участниците в инициативата да бъдат компрометирани. Не искаме и потребителите да са в ситуацията, както казва КЗК, да им се предлага само един топъл обяд. Още днес ще изпратим писмо до Комисията с искане за среща, за да обсъдим притеснителните точки”, подчерта икономическият министър. Той поясни и защо някои продукти като абсолютна стойност в България са по-скъпи, отколкото в страни като Германия и Австрия. “България вече е нетен вносител на хранителни продукти, произвеждаме все по-малко. Нямаме и контрол върху веригата на доставки”, посочи Богданов. Критика за инициативата на Министерството на икономиката дошла и от синдикатите, които също смятали, че инициативата не е пазарна. Министърът коментира и темата с цените на горивата, както и плащането на данъци от страна на „Лукойл”: “Първо, основанието, за да плати „Лукойл” пари във Фонда за енергийна сигурност, е един закон, който е приет в началото на тази година, но не е влязъл в сила. Причините за това са две – първо, че са заложени ненужни заключителни разпоредби за нотификация на Европейската комисия. Има два етапа на нотификация. Първият беше завършен още март, но вторият не беше започнат тогава от служебния кабинет. Това е спирачката „Лукойл” да не е плащала до момента. Това е един и аргумент защо не влизат финансови средства във Фонд „Енергийна сигурност”. Дори и да бъде приета нотификацията, не е ясно как ще бъдат платени пари със задна дата. “В момента закон няма, нотификацията не е завършила. Ако бъдат отменени изискванията за нея, законът влиза в сила. Ако влезе в сила, очакваме „Лукойл” да си изпълнява ангажимента. По закон ние, като министерство, смятаме на месечна база какво трябва да внесе. Ако не го внесе, търпи санкция, която е 10 000 лева”, отбеляза Богданов. И добави, че при всички случаи е важно рафинерията в Бургас да продължи да работи на пълни обороти. Национален седмичник за финанси, икономика и политика. Ежедневни новини за водещите събития от България и света. Анализи, коментари и интервюта. Никога не пропускайте важни новини. Абонирайте се за нашия бюлетин. Изработка на уеб сайтове Всички права запазени