-Господин Евтимов, Вие сте адвокат в сферата на данъчното и административното право, същевременно участвате и в политическите процеси. Във Ваши тези в предходни разговори с Вас, често застъпвате идеята за намаляване на административната тежест върху бизнеса. Кажете ни какво става по този въпрос. С какво се сблъсквате Вие и бизнеса като проблеми и има ли такива, които да се очертават като специфика например за бизнеса в търновски регион? -Проблемите са много. Не мога да ги определя само за региона, но те неминуемо го засягат и него като част от страната. Едва ли в днешното интервю можем да ги назовем не само като такива, но и да ги анализираме и да посочим решаването им. Все пак ще се опитам да маркирам поне два-три., а в други разговори да разширим с още, защото, приветствам Ви за тази инициативност, да осведомявате обществеността за проблеми, които са част от ежедневието ни, а тези, които трябва да ги решават не се занимават с тях. Дано чрез Вас чуят за това. Иначе казано, всичко опира до липса на законодателна инициатива, или пък в изработването на калпави закони. Виновните за това са ясни – Народното събрание, Министерският съвет, държавните ни администрации, защото те са компетентните органи. Има случаи, дори когато проблем в даден закон е ясно очертан, а не се предприема инициатива за промяна. По този начин страдат на първо място бизнесът, а и обикновените граждани, на следващо място съдът – когато той трябва да се произнесе по даден казус, а дори и самите администрации, които трябва да прилагат тези закони в работата си. -Посочете проблем и ако може дайте пример от Вашата практика точно за такъв случай в законодателството. -Ето един изключително срещан случай. Неиздаването на касова бележка и санкциите за това. Принудителната административна мярка „запечатване на обект“ за срок до 30 дни, предвидена в разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), която се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, и се налага на лице, което не издаде съответен документ за продажба (касова бележка от фискално устройство или системен бон от ИАСУТД. Същевременно с това, чл. 185, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) предвижда, че „на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв.“ В случая е видно, че за едно и също нарушение, се налагат две санкции, законово уредени в чл. 185 и чл. 186. Да, но за България като държава членка на Европейския съюз важат производствата по постановяване на преюдициални заключения от страна на Съда на Европейския съюз. Те са и задължителни за изпълнение у нас. Съдът бе сезиран именно по такъв казус, и той със свое Решение на Съда (първи състав) от 4 май 2023 година, постановено по Дело С‑97/21, изрично посочи, че кумулативното задължително запечатване на търговския обект и налагане на глоба, което предвижда българският закон за неиздаване на фискален бон, както и последващото обжалване на двете санкции в две отделни производства пред различни съдилища, са недопустими според правото на Европейския съюз. Съдът посочи в решението си, че „Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект.“ Нашето Народно събрание какво направи по този въпрос?! Не случайно посочих изменението на чл. 185 на ЗДДС, което е в сила от 01.01.2024 г. Значи, че нещо е правило, и то е – да увеличи размера на санкциите, например от 500 лв. на 1 000 лв. Това е пълен абсурд. Не може в закона да продължават да стоят и двете санкции и то при ясно посочване и на Съда на ЕС. -Как се отразява тази двойна санкция на бизнеса? - Изключително глупаво бих го нарекъл. Кому е необходимо това запечатване?! Често в мотивите за него се посочва „за да има време нарушителя да приведе дейността в търговския си обект с изискванията на закона“. И как определиха времето за това т.нар. „привеждане“ в рамките на до 30 дн?. Запечатват обекта за 30 дни. Какво става със стоката в него, ами ако е хранителна, бързооборотна, естествено ще се похаби. Какво става с работещите в този обект? Те не могат да влязат в него и им се нарушава конституционното право на труд. Работодателят може за това време да ги накара да вземат отпуск, да ги пусне в неплатен такъв и т.н. И защо трябва и те да са потърпевши, а видимо е така. През времето на запечатване търговският обект няма да работи, ако е дискотека например, и аз съм направил резервация за празник в ден, в който се окаже, че в последствие обекта е запечатан, дали ще имам време да си сменя резервацията и да пренасоча поканените от мен гости, ето и аз ставам потърпевш. А финансовите и икономически загуби за фирмата? Същевременно докато тя не работи не реализира оборот, съответно няма данъци от приходи и от това в крайна сметка страда и фиска, макар, че за него трябва да сме загрижени на последно място, щом отношението на държавата по такива проблеми е така безхаберно. Нещо повече, след всичко, което посочих като следствие от това, а то е само част от щетите, които може да донесе тази законова глупост, е налице още едно становище на Съда на ЕС – „защитата срещу произволна или непропорционална намеса на публичната власт в частната сфера на физически или юридически лица е общ принцип на правото на Съюза“. /Решение на Съда от 21 септември 1989 год., постановено по съединени дела 46/87 и 227/88, т. 19/, както и, че „Всъщност установяването на режим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на държавното съкровище /т. 48 от Решение на Съда (трети състав) от 21 юни 2012 год., постановено по съединени дела C‑80/11 и C‑142/11/. Именно тези факти са налице. - Какъв съвет ще дадете при такива казуси? - Да се водят не само дела за отмяна на заповедите за запечатване на търговски обект, но и дела срещу самата държавата за претърпени щети по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, в това число и за неспазване на правото на ЕС след постановяване на решението, което посочих по Дело С‑97/21. Разбира се, това не е достатъчно. Трябва наистина инициатива за законодателна промяна, за да не се въртим в кръг от проблеми и съдебни саги. - А бихте ли посочили още някой проблем, който не е така явен, но е с голямо приложение? - Да. Например опита на държавата да прехвърля на всички свои граждани или върху бизнеса, собствената си неспособност относно контролните й функции. От къде на къде, тя ще се опитва да ме задължава да пазя фискална бележка до напускане на търговския обект от мен. Смисълът е, на всяка цена да изискам да ми се издаде фискална бележка, защото ако не я покажа на изхода, ще санкционират мен. По този начин, аз изпълнявам контролните функции на държавата и не само това, ами и ще нося санкция за нейни си задачи, а не мои. „Да, ама не!“ – казваше едно време Петко Бучаров и е напълно прав. Изхвърлям я в първото кошче, което видя ако няма да ми трябва и то преди да съм излязъл от магазина. Нека се опитат да ме санкционират, за да видят и делото което ще последва в Съда на ЕС. Спомняте си дори опита, който Асен Василев предложи – да не плащам и да си тръгна от кафене, ако не ми издадат бележка. Невероятен цинизъм, лишен от логика и разум. Ами делото срещу мен от страна на заведението по Закона за задълженията и договорите, ами нали има налице покупко-продажба между мен и заведението. Аз плащам за стоката, която съм получил. Отношенията между фирмата и Бюджета са си техни отношения и аз не мога да ставам страна в това производство. Нито съм орган по приходите, нито друг контролен орган, че да извършвам действия по производство, в което изобщо не съм страна, нито имам интерес. И не само с всеки гражданин е така. Връх на административен цинизъм е влязлата от първи януари тази година Наредба № Н-5 от 29 септември 2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България. Според нея в реално време трябва да се декларират толкова много изисквания, че практически това става невъзможно, дори и да се назначи във фирмата човек, който само с това да се занимава. Да не говорим за противоречията вътре в самата наредба, но идеята е, фирмите да поднасят на готово някаква информация към Национална агенция за приходите, която иначе трябва самите органи на агенцията да съберат. Един вид да им свършат работата. Да, но например аз декларирам маршрут на камион, но дали ще мога да предположа, че точно това ще е маршрута и времето на движение. Ами ако има пътно-транспортно произшествие и това направи забавяне в трафика, наложи се нов маршрут заради това ПТП, значи трябва някой от фирмата всяка минута да „дежури“ само за това? Ами ако се наложи да се смени шофьор по здравословен проблем и т.н. и т.н. Изобщо толкова много неточности, които водят само до едно – увеличаване на административната тежест. Ако ми позволите в друг наш разговор да говорим само по тази Наредба, защото проблемите свързани с нея са многобройни. -Все пак това са мерки за изсветляване на определени дейности и сфери, не смятате ли? - Така е. Нямам предвид държавата /като администрация/ да не вижда какво става в самата държава. Само че, всичко това трябва да се прави с компетентност и реално работещи механизми и най-вече, изпробвани такива в други страни, които водят до две неща, от една страна ефективен държавен контрол, от друга страна, този контрол да е съчетан с икономическата и финансова изгода и на фирмите и гражданите. Иначе се достига до положение каквото споменах цитирайки Съда на ЕС относно непропорционална намеса на държавата в частния сектор. Ето още един порочен пример – щом искаме да стимулираме плащането по банков път чрез карти – дебитни, кредитни и т.н. /естествено тук има и скрита идея, особено като плащаме така в чужбина, винаги НАП знае, че сте били в дадената страна/, за да се вижда движението на оборотите, е редно държавата да накара банките да намалят драстично таксите за такова плащане. Вярно и банката извършва услуга чрез прехвърляне на парите, но защо аз или дадена фирма трябва да плащаме допълнителна такса за да ни „стимулират“ да изсветляваме всяко наше плащане. Ако държавата държи на това, защо тя да не поеме тези разходи в крайна сметка. - Кризата е икономическа, значи според Вас подобни тежести само я усилват? -Абсолютно. Много е лесно да стоварваме цялата тежест върху бизнеса и реално работещите, особено тези, които произвеждат готова продукция извън сферите на услугите, на администрация, образование и т.н., но те не могат безкрайно да я носят. В един момент дори и външните заеми няма да стигнат за да има средства за заплати в държавния сектор, за пенсии, за социални и други плащания. А този момент вече е настъпил…Без производство на стоки, които са за потребление и най-вече без експортно ориентирана икономика е немислимо да се излезе от кризата.