Колкото по-възрастен е човек, толкова по-тежко протича заболяването Епидемията от морбили, която Румъния обяви на 6 декември, вече обхвана над 2730 деца и взе първите си две жертви – 7-месечно бебе и възрастен. Увеличение на случаите спрямо миналата година в пъти има в Австрия, Франция и Германия. Съществува риск заразата да плъзне и из нашата страна, особено след пътуванията около коледните и новогодишните празници. Последната епидемия от морбили в България беше през 2009-2011 г. и бе най-голямата на територията на Европейския съюз. Тя обхвана над 24 000 души и имаше 24 смъртни случая. Единствената защита срещу вируса, причиняващ дребната шарка, наричана у нас още брусница, е ваксината. С такава светът разполага от 60 години. У нас тя се прилага от 1969 г. – първоначално самостоятелно и в една доза, след това е комбинирана с ваксините срещу паротит (заушка) и рубеола и се прилага в две дози. През последните години, за съжаление, имунизационният обхват в Европа спадна, така е и в нашата страна. Морбили е детска инфекция, причинена от РНК-вирус. Той се разпространява по въздушно-капков път при говор, издишване, кихане, кашляне, плач и е силно възприемчив. Контактът на неваксиниран с болен гарантира 95-100% прихващане на вируса. Най-често страдат деца между 2 и 10 години. Източник на заразата е болният човек. Той е заразен 1-2 дни преди първите прояви на болестта до около 7 дни след това (или 4 дни след появата на обрива). Добрата новина е, че след преболедуване се изгражда пожизнен имунитет. Как да разберем, че става дума за морбили, а не за друга шарка? Заболяването започва с повишаване на температурата. Проявява се с кихане, серозно-слузести секрети от носа, сълзотечение и непоносимост към светлина. Появява се груба и неподдаваща се на обичайното лечение кашлица. Температурата достига 38,5-39 градуса. Децата стават апатични, плачливи и загубват апетит. На 2-3 ден по лигавицата на небцето, сливиците и фаринкса се появява характерен налеп. Лигавицата на бузите срещу предкътниците изглежда като напръскана с вар. Откриват се характерни малки бели петънца, обиколени от червено венче (петна на Коплик). След кратко понижение или нормализиране на телесната температура към 3-5 ден от началото тя отново се повишава. Достига 40 градуса. През този период се появява характерният обрив. Той се развива поетапно, като първоначално обхваща лицето в областта около носа и зад ушите, шията и горната част на гръдния кош. На следващия ден обхваща тялото и крайниците. Обривът наподобява географска карта. Завяхването му е със същата последователност – от лицето към долните крайници. Накрая на местата на обрива се наблюдава лющене на повърхностния слой. През този период на болестта съществува опасност да бъдат засегнати централната нервна система (енцефалопатия), белият дроб (хрипове, пневмония), сърдечно-съдовата система (тахикардия, хипотония, глухи сърдечни тонове), стомашно-чревната система (диария). Колкото по-възрастен е човек, толкова по-тежко протича заболяването. След острата фаза температурата постепенно се нормализира и обривът изчезва. Това става към 5-6 ден от началото на заболяването.