Автомобили, идващи от Русия, чакат на дълги опашки на граничния контролно-пропускателен пункт между Русия и Финландия близо до Ваалимаа на 22 септември 2022 г. (Olivier Morin/AFP via Getty Images) Решението на новия член на НАТО Финландия да затвори няколко пропускателни пункта по границата си с Русия „предизвиква дълбоко съжаление, защото ние [Русия] имахме дългогодишни и много добри отношения с Финландия, основани на взаимно уважение“. Това заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков на 20 ноември. „Тези отношения бяха заменени от една изключително русофобска позиция, която лидерите на тази страна [Финландия] започнаха да поддържат“ – добави той. Финландия, която има обща граница с Русия с дължина около 1330 километра, официално се присъедини към западния алианс на НАТО през април, слагайки край на десетилетната си политика на неутралитет. Границата на Финландия с Русия, която минава от север на юг, представлява и североизточната граница на 27-членния Европейски съюз, към който Финландия се присъедини през 1995 г. На 18 ноември Хелзинки едностранно затвори четири от контролно-пропускателните пунктове – Imatra, Niirala, Nuijamaa и Vaalimaa – по протежение на най-южния участък от финландско-руската граница. Други четири пропускателни пункта засега остават отворени, както и пети, който е запазен изключително за трансграничен железопътен трафик. Според финландските служители четирите пропускателни пункта ще останат затворени до 18 февруари следващата година. Хелзинки заявява, че е предприела тази стъпка, за да спре притока на мигранти от Близкия изток и Африка, които според нея са изтласкани към границата по внушение на Москва. Миналата седмица финландският министър-председател Петери Орпо заяви, че руските гранични власти са започнали да позволяват на бъдещите мигранти да преминават във Финландия без необходимите документи. „Ясно е, че тези хора … са придружавани или транспортирани до границата от [руски] граничари“ – заяви Орпо пред репортери на 14 ноември. „Посланието от нас в правителството е ясно: искаме да осигурим безопасността на източната ни граница“ – добави той. В публикация в социалните мрежи от 16 ноември председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен определи предполагаемото „инструментализиране“ на притока на мигранти от страна на Москва – за сметка на Финландия – като „срамно“. „Напълно подкрепям мерките, предприети от Финландия“ – заяви тя. Урсула фон дер Лайен благодари на финландските власти за „защитата на нашите европейски граници.“ На 17 ноември Европейската агенция за гранична и брегова охрана (известна още като Frontex) обяви плановете си да изпрати служители на границата на Финландия с Русия с обявената цел да защити североизточната граница на ЕС. „Подготвяме се да окажем незабавна помощ чрез допълнително изпращане на служители от нашия постоянен корпус“ – посочи говорител на Frontex, цитиран от Ройтерс. От своя страна Москва отхвърля твърденията на Запада, че руските гранични власти активно улесняват притока на мигранти от трети страни към Финландия. „Не приемаме подобни обвинения“ – заяви на 20 ноември говорителят на Кремъл Песков. „Граничните пунктове се използват от тези, които имат законно право да преминат границата“ – твърди той. „Нашите гранични служители спазват всички съответни протоколи.“ Мария Захарова, говорител на руското външно министерство, заяви, че решението на Финландия да затвори границата ще създаде „нови разделителни линии“ в Европа. На 20 ноември във финландската преса се появиха съобщения, според които Хелзинки планира да запечата останалите пет гранични пункта по-късно тази седмица. В отговор на съобщенията Александър Грушко, заместник-министър на външните работи на Русия, предупреди, че подобна стъпка само ще навреди на националните интереси на Финландия. „Съдейки по начина, по който се вземат решенията в западноевропейските столици, нищо не може да бъде изключено“ – посочи Грушко, цитиран от руската информационна агенция ТАСС. „Но в този случай подобно решение [за затваряне на останалите пропускателни пунктове] очевидно би било в разрез с националните интереси на Финландия“ – каза той. След нахлуването на Русия в Източна Украйна в началото на миналата година и Швеция, и Финландия официално подадоха молби за присъединяване към НАТО. След като членът на алианса Турция даде зелена светлина на този ход, през април Финландия официално стана 31-ият член на НАТО. Преди да се присъединят към западния алианс, кандидатите трябва да получат одобрението на всички съществуващи членове. Сега Швеция е следващата на опашката за присъединяване към НАТО, в очакване на одобрението на турския парламент. Миналия месец Финландия сключи двустранен отбранителен пакт със САЩ, който ще позволи на САЩ да разположат войски и военна техника в скандинавската страна. Ройтерс допринесе за този материал.