Фалитите на предприятия се увеличават по целия свят, като в някои развити страни достигат нива, невиждани от финансовата криза през 2008 г. насам. Вероятно това е само началото на вълна от корпоративни фалити, защото десетилетието на евтини пари вдъхна фалшиво чувство за непобедимост на директорите на предприятия и мениджърите на активи, които забравиха, че след бума обикновено следва спад. Сега комбинацията от отслабващо търсене, все още висока инфлация, свръхзадлъжняване и много по-високи разходи по заемите ще се окаже непоносима за по-слабите кредитополучатели. Фалитите в САЩ през първите шест месеца на 2023 г. са най-високите от 2010 г. сред компаниите, обхванати от S&P Global Market Intelligence. А през 12-те месеца до септември ръстът е 30% в сравнение с предходната година. Най-голямата икономика в ЕС - Германия, съобщава, че броят на фалитите е нараснал с 25% от януари до септември на годишна база. От юни насам по този показател постоянно се наблюдават месечни "двуцифрени темпове на растеж в сравнение с предходната година", посочва статистическата служба Destatis. В Англия и Уелс фалитите са близо до 14-годишен връх, а в Япония са най-много от пет години насам. "Изведнъж определящата характеристика на фалита - липсата на пари - отново е актуална, а основите на основния бизнес са по-важни от всякога", казва пред Bloomberg Робин Найт, партньор в консултантската фирма AlixPartners. Стартъпи, които се нуждаят от парични средства, като например компанията за дигитални медии Vice Group Holding, вече са попаднали в капана. Навремето Vice можеше да се похвали с оценка от почти 6 млрд. долара, но разчиташе на външно финансиране, което окончателно пресъхна през май. Около дузина бивши SPAC компании се провалиха миналата година по подобни причини, като едни от последните са производителят на електромобили Lordstown Motors и компанията за растителни храни Tattooed Chef. Забелязва се и значително увеличение на броя на компаниите в САЩ, които за втори път подават молба за обявяване в несъстоятелност по глава 11 (която позволява реорганизиране на задълженията), Това е знак, че тези групи е трябвало да бъдат преструктурирани по-добре преди това. Фалитите нарастват във всички сектори на икономиката. В сравнение с предходното тримесечие най-сериозен е ръстът сред хотели и ресторанти (близо 24%), фирми за транспорт и логистика (15%), както и такива в сферата на образованието, здравеопазването и социалните грижи (10%). След значителен ръст през второто тримесечие, секторът транспорт и складиране сега отчита най-голям спад на фалитите (над 41%). Тенденцията обаче започва да застига IT индустрията, където изпадналите в несъстоятелност компании са с 25% повече, отколкото през април - юни. Известно повишение има и в промишлеността и строителството. Това от своя страна предизвика редица санкции на ЕС срещу руската икономика, което накара Москва да отвърне на удара, като ограничи енергийните си доставки за Европа, и съответно рязко покачване на цените на енергията. От януари до юни в Германия 8400 компании са обявили несъстоятелност, което е с 16.2% повече спрямо първата половина на 2022 г. За деветте месеца ръстът вече е 25%. "Огромната разходна тежест, причинена от прекомерно високите разходи за енергия и материали, оказва влияние", казва пред Reuters главният икономист на Creditreform Патрик-Лудвиг Ханцш. Други фактори, които натежаха върху фирмите, бяха по-слабото потребление и щедрото разпределение на държавни средства по време на предишни кризи, което направи фирмите твърде зависими от държавното финансиране. И означава, че те не са адаптирали бизнес моделите си, за да станат по-ефективни, докато не стана твърде късно, смятат от кредитната агенция. Подобна комбинация се отразява негативно на фирмите и води до "икономическа задънена улица" в условията на нарастващи лихвени проценти, каза Ханцш. Втората по големина икономика в еврозоната - тази на Франция, върви по стъпките на Германия. Според консултантската компания за анализ на данни Altares през първото тримесечие на 2023 г. са открити 14 317 производства по несъстоятелност, което е ръст почти 44% на годишна база. През второто тримесечие броят им е бил 13 266 (35% повече в сравнение с второто тримесечие на 2022 г.). Негативната тенденция продължава от 2022 г., когато 42 500 френски предприятия са прекратили дейността си, което е почти 50% увеличение на несъстоятелността в сравнение с 2021 г. Броят на случаите на несъстоятелност рязко намаля между март 2020 г. и ноември 2021 г., тъй като предприятията разчитаха в голяма степен на правителствените програми за подпомагане. И когато тези помощи бяха намалени, трендът се обърна. Като цяло несъстоятелността е засегнала най-много най-малките предприятия. Когато малките и средните предприятия изпаднат в несъстоятелност, това засяга цялата местна икономическа мрежа. Те не могат да плащат на доставчиците си, а загубата на работни места е много по-голяма по цялата верига на стойността. За тази тенденция допринасят нарастващите сметки за енергия, ниският икономически растеж и многобройните финансови ограничения, наложени от изплащането на държавно гарантирани заеми. Епохата на "каквото е необходимо", въведена от президента Еманюел Макрон, за да се помогне на предприятията с всички възможни средства по време на пандемията, също приключи. Несъстоятелността засяга всички сектори, като на строителния сектор се пада една четвърт от фалитите, се посочва в доклада на Altares. Силно ударена е и търговията на дребно, където броят на предприятията, особено на най-малките, бързо намалява. Според анализаторите рязкото увеличаване на броя на фалитите ще се отрази негативно на световната икономическа активност и на растежа на заетостта през следващите няколко години. Сюзана Стритър, старши инвестиционен анализатор в управителя на активи Hargreaves Lansdown, споделя пред Financial Times, че макар нарастването да се дължи отчасти на фалити на компании зомбита, "опасенията са, че бързото затягане на паричната политика ще доведе до фалит и на по-обещаващи стартъпи и малки и средни предприятия, което може да има дългосрочни последици за растежа". По-малките компании са уязвими към свиване на банковото кредитиране и е по-вероятно да имат заеми с плаващ лихвен процент, които по-бързо усещат по-високите разходи по кредитите. В много случаи разходите им за лихви ще се удвоят - освен ако не са хеджирани - само за няколко години. Големите фалити увеличават риска от порочен кръг от неплащане на доставчиците, загуба на работници, допълнително затягане на критериите за отпускане на кредити от страна на банките и последващ фалит на още компании. Не е изненадващо, че фирмите за превоз на товари и потребителски стоки бяха засегнати, тъй като разходите се пренасочиха към пътуване и общуване, а не към купуване на стоки. През юни фалира британската компания за доставки Tuffnells Parcels Express, както и американският производител на пирекс и тенджери под налягане Instant Brands. Строителството и промишлеността също изпитват затруднения, тъй като търговските имоти са в застой. През май британският производител на химикали Venator Materials подаде молба за обявяване в несъстоятелност по глава 11 в САЩ под тежестта на заеми за 1.1 млрд. долара и 38% спад в тримесечните продажби. Въпреки че може да се очаква, че нецикличните технологични и здравни компании ще бъдат по-устойчиви, те са доста изложени на заеми с плаващ лихвен процент, наследство от масовото изкупуване и поглъщане с ливъридж. Те са уязвими и от свиването на пазара на обезпечени кредитни задължения, които купуват този вид дълг. Например Envision Healthcare подаде молба за обявяване в несъстоятелност през май, след като дружеството, собственост на KKR & Co., претърпя спад на посещенията на пациенти, свързани с ковид, и имаше регулаторни проблеми. В същото време средният падеж на американските и европейските облигации от типа junk bonds се сви до най-ниския в историята. Макар че през миналата година нямаше много рискови дългове с настъпил матуритет, след това предизвикателствата за рефинансиране стават все по-големи и предприятията може да решат да изпреварят проблема, като преструктурират дълговете си по-скоро рано, отколкото късно. Продължителният период на корпоративни затруднения изглежда, че едва сега започва. Германската компания за финансови услуги Allianz прогнозира, че темповете на нарастване на несъстоятелността в световен мащаб ще достигнат 10% през тази година, след като през 2023 г. се увеличат с 6%. "Наблюдаваме нарастване на корпоративните несъстоятелности в почти всички страни по света", констатира Максим Лемерле, водещ анализатор за изследване на несъстоятелността в Allianz Research. Въпреки негативните предвиждания енергийните субсидии и други мерки ще помогнат на много предприятия в ЕС да се задържат на повърхността, което дава надежда на анализаторите да смятат, че пикът на несъстоятелността едва ли ще бъде толкова голям, колкото при предишни корпоративни спадове. Остава и прогнозата им да се сбъдне. Етикети