Липсата на достатъчно места в детските градини и яслите най-вече в София отнема възможността на жените да участват пълноценно на пазара на труда. Дългото майчинство – в някои случаи наложено от липсата места в градините и яслите, забавя кариерното им развитие и намалява доходите им. Този проблем не е ограничен до България. "Отглеждането на деца е сред основните причини за забавянето на кариерата на жените" , отбеляза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в тазгодишната си реч за състоянието на съюза. Според представители на неправителствения сектор в България не се взимат каквито и да е мерки за решаването на този проблем. "Не мисля, че в България се взимат каквито и да било мерки по темата, тъй като правата на жените рядко са приоритет. България обикновено се хвали с двугодишното майчинство, но за нас в Българския фонд на жените (БФЖ) то е изключително проблематично, тъй като не е съпътствано от никакви други мерки. Първо, за две години жените почти изцяло отпадат от пазара на труда, деквалифицират се, а все още малко работодатели, камо ли в публичния сектор, имат програми за връщане след майчинство – т.нар. onboarding, гъвкаво работно време и т.н. Ползите или вредите от толкова дълго майчинство остават неизследвани в дълбочина" , коментира Надежда Дерменджиева от БФЖ. Според нея по икономически причини, но и заради полови стереотипи, в България жените поемат почти изцяло грижите за децата и излизат в отпуск по майчинство. Това води до още по-ниско заплащане , както и до икономическа зависимост от партньора. Тази зависимост в случаите на домашно насилие в семейството е фактор, който понижава шансовете за спасение на жената от връзката. Тя добави и, че поемането на всички грижи за децата, съчетано и с разликата в заплащането между половете (т.нар. gender pay gap), обрича жените на зависимост и бедност. "Неслучайно има феномен, наречен феминизация на бедността" , каза Дерменджиева. Проблем с местата в детските градини има в големите градове в страната. Той е особено остър в София, където всяка година неприети са близо 10 000 деца . В столицата 60% от жените са икономически активни (при 68% при мъжете), като това я поставя на първо място в страната по този показател. През 2021 г. София е създала близо 43% от БВП на България . В столицата БВП на глава от населението надхвърля 45 000 лева, което е над 2 пъти над средното за страната. Заплатите остават най-високите, а икономиката продължава да расте с по-големи темпове от средните за страната. На този фон липсата на места в яслите и детските градини в столицата извежда за неоправдано дълъг период около десет хиляди майки от работната сила на града, който формира едва ли не половината от богатството на страната. А София не е единственият град с недостиг на места в градините. Както Mediapool писа, през последните двадесет години разликата в заплатите между мъжете и жените в България е намаляла, но въпреки това остава средно 18% в полза на силния пол. Най-съществена е пропастта в заплащането във финансовия сектор, здравеопазването, ИКТ сектора, преработващата промишленост и в сферата на културата, спорта и развлеченията. В тези области заплащането на жените е с над 30% по-ниско от това на мъжете, сочи изследване на Института за пазарна икономика. Индексът за равенството на половете на Европейския институт за равенство между половете за 2023 г. показва, че страната е последна в целия ЕС в категория доходи на жените. Според Надежда Дерменджиева по-ниските възнаграждения на жените се дължат основно на полови стереотипи и предразсъдъци. Според нея, колкото повече един сектор се смята за "мъжки", толкова по-добре платен е той. И колкото повече се расте в йерархията, толкова по-голяма става разликата в заплащането между двата пола, тъй като отново "традиционното" схващане е, че директорстването е мъжко занимание. В България разликата между заплащането на половете е близо до средната за Европа от 13%, като на управленско ниво стига до 30 на сто, а заради всички натрупани проблеми – дълги отсъствия на жените (заради полагане на неплатени грижи за деца или възрастни роднинин и/или заради насилие), ниски заплати, подценяване и неизрастване в кариерата, разликата между пенсиите на жените и мъжете у нас достига даже 40%, каза Дерменджиева.