Като искаш да живееш на "Витошка", не може таксата да ти е същата като в някое село. Така (в перифраза) бившият премиер Бойко Борисов преди години призова местните кметове да повишават данъците и таксите, за да се намали издръжката им от централния бюджет. Схемата, при която размерът на данъка се определя от това къде живееш и колко скъп е имотът ти, обаче не е винаги удачна, а при такса смет си е направо несправедлива. В момента тя стъпва на данъчната оценка на имота (или балансова стойност за бизнеса) и така сам човек в скъп централен квартал плаща много повече от многолюдно семейство в малък апартамент в "беден" район, независимо че вероятно първият изхвърля много по-малко отпадъци. За промяната на този несправедлив за част от домакинствата (а и за фирмите) модел се говори много отдавна, но досега бе многократно отлагана. Всъщност и сега някои изключения допускат, че общинският съвет в населеното място може да приеме различна основа за таксата - например да се изчислява с торби с определена вместимост, вместимост на съдовете, честотата на тяхното събиране и др., но това масово не е факт. Сега обаче това най-после е възможно да се промени и такса смет да започне да се определя на база количество изхвърлен отпадък, т.е. . Това става възможно, след като през септември т.г. Националното сдружение на общините (НСОРБ) подписа споразумение с НСИ за безплатно получаване на данни за броя ползватели на жилищата в България. Така кметовете ще имат достъп до информацията за всички жилищни сгради, броя на имотите в тях, домакинствата и техните членове и ще могат да въведат новия модел. Е, след като сме чакали толкова дълго, ще почакаме още малко - плановете са реформата да започне да се прилага от началото на 2025 г., макар че някои наблюдатели имат съмнения и в тази дата. Засега не е ясно коя община какво ще избере, тъй като част от нормативните документи все още не са разработени, а и в ситуация на предизборна кампания едва ли много от кметовете биха акцентирали на данъчни промени, особено ако те ще доведат до по-голям разход за някои избиратели. Според Емил Георгиев, консултант и преподавател по зелен маркетинг и кръгова икономика, размерът ѝ се определя въз основа на данъчната оценка на съответния имот. Пред "Капитал" той наскоро припомни, че срокът за прилагане на новата основа е 1 януари 2025 г. "Дали от тази дата ще започнем да плащаме толкова, колкото отпадъци изхвърляме? Силно се надявам, но много се съмнявам", коментира Георгиев и отбеляза, че нито една от основните страни не е готова. "С тази такса в сегашния ѝ вид общинското ръководство получава един сравнително висок приход, редовен и предсказуем, който може да изразходва както намери за добре - законът дава право тези средства да се харчат и за неща, различни от поддръжка на чистотата в града и изграждане на система за управление на отпадъците", коментира той. С въвеждането на новия принцип това ще се промени. , обобщи експертът. От Българската стопанска камара (БСК) определят сегашната таксата като втори имотен данък. "Високотехнологични предприятия със скъпо оборудване биват наказвани да плащат в пъти по-голяма ТБО поради по-високата балансова стойност на активите им", пишат работодателите в своя позиция по темата. И отбелязват, че има пряка дискриминация по имуществен признак - според вида и големината на имота. Освен това една и съща услуга се предоставя при различни условия според вида на ползвателя (граждани и фирми). Справка на НСОРБ, изготвена за "Капитал", показа, че приходите от таксата за 2022 г. (последна отчетна година) са 752 млн. лв. при разходи 751 млн. лв. за управление на отпадъците. Експертите уточняват, че съгласно изискванията от събраните приходи се внасят задължителни отчисления и обезпечения по Закона за управление на отпадъците, които се отчитат със знак минус в приходната част на бюджета. Има обаче и друго - предвид че за всички такси, особено за такса смет, се изисква размерът им да следва разходите за предоставянето на услугите, за които те се събират, както и промените в общите икономически условия (ръст на минималната заплата, на горивата, на инфлацията), разходите за чистотата се увеличават. Също така в съответните разходи се отразяват и такива, свързани с изпълнението на редица европейски изисквания относно управлението на битовите отпадъци и такива, целящи оптимизиране на системите за управление на отпадъците, за ликвидиране на незаконните сметища и др. Общините и в момента , отбелязват от НСОРБ. В Кърджали пък се използва основата РЗП на имота, която към момента е напълно законосъобразна, пишат още от сдружението до "Капитал". Община Бобов дол също е прилагала подобна основа, обвързана с площта на имота, в рамките на няколко години, но се е отказала. По различен модел работи и община Баня (виж по-долу). Към момента общините проявяват най-голяма активност за разширяване на системите за разделно събиране по видове отпадъци: компостери (Троян, Самоков, Русе и др.), контейнери за текстилни отпадъци и дрехи, които вече масово навлизат, както и за пластмасови отпадъци. В същото време системно се организират кампании за събиране на опасни и едрогабаритни отпадъци, както и на мебели. Новаторски метод за изчисляване на такса смет използва най-малката община в Смолянска област - Баните. Там общината е премахнала използваните навсякъде другаде промили върху данъчната оценка на имотите и е въвела понятието "човекомесец" при определяне на битовата такса смет. На практика общината е измерила количеството отпадъци, което генерира цялата територия, и е изчислила колко струва услугата за всеки член от дадено домакинство в общината. Взимат се предвид и времето, през което се ползва услугата. Сезонни работници или например хора, които част от времето работят в чужбина, плащат само за месеците, в които са пребивавали в общината. Мярката е довела до по-отговорно отношение към отпадъците, а оттам е намаляла и таксата за смет. В началото на годината жителите на Баните подават декларации за прогнозното количество смет на всяко домакинство, прави се общо изчисление за цялото населено място, а след това и за цялата община. Системата е въведена преди няколко години, а ефектът е, че общото количество боклук е намаляло с около 30%, поясняват от НСОРБ. Оттам пък таксата смет е по-ниска, което показва, че явно моделът е работещ. Допълнително общината пести и от това, че сама си събира и извозва боклука. В Златоград също имат собствена система за разделно събиране. В периода 2015-2016 г. е извършено проучване за определяне на количествения и морфологичния състав на отпадъците с цел прецизиране на количествата по вид, което да даде база за вземането на решения, свързани с разделното събиране на отпадъците. Според НСОРБ "неуспешният опит на общината за сътрудничество с организациите по оползотворяване на отпадъците бе предпоставка местната администрация да вземе тази дейност в свои ръце". Примерите за това как общините се справят с боклука са много, но главният въпрос е кои от тях са наистина работещи. Опитите за въвеждане на нова методология за изчисляването на такса смет пък явно ще почакат до 2025 година. Ако и тогава не бъдат отложени - заради опасения от протести на засегнатите, липсата на разяснителна кампания или просто заради нежелание за частично реформиране на сектора от страна на местните власти. Етикети