Европейския съюз субсидира отглеждането на памук, а България може да заеме определени позиции в този сектор. В България има райони с благоприятни почвени и климатични условия за отглеждането на памук. Такива са Старозагорска, Хасковска, Ямболска, Сливенска, Бургаска и Пловдивска област, и както някои райони в Северна България, където могат да се засадят около 600 000 декара с памук. В Южна България много подходящи за отглеждането на памук са около 300 000 декара. Това отбелязва в интервю за БТА селекционерът на памук проф. д-р на науките Ана Салджиева от Института по полски култури в Чирпан, бивш Институт по памука. Тя се занимава с генетика, селекция и семепроизводство на памука и е автор и съавтор е на десет сорта памук. Проф. д-р на науките Ана Салджиева участва и в разработването на две технологии за производството на памук, които намират приложение у нас и в съседни държави от региона. Според проф. Салджиева, памукът е добър поминък за земеделските стопани и би могъл да обезпечава добри доходи за тях и стопанска заетост в селските райони. Още повече, че памукът е много добър предшественик на зимните житни култури. Проф. Салджиева отбелязва, че през последните години този баланс е нарушен поради силно увеличаване на площите на по-лесно отглежданите култури – пшеница, ечемик, слънчоглед. Тя подчертава, че важно предимство на памука е, че може да се отглежда на почви, замърсени с тежки метали, на които продоволствени култури не могат да се отглеждат. В Европа само две страни отглеждат памук на големи площи – това са Испания и Гърция. В същото време памуковото влакно в Европейския съюз (ЕС) не достига и затова общността субсидира отглеждането на памук, казва проф. Салджиева. Само четири страни – Гърция, Испания, Португалия и България, имат условия за отглеждане на памук. Според проф. Салджиева, България има голям шанс и може да заеме определени позиции в този сектор. Тя отбелязва, че от 2002 г. памукопроизводството у нас е в криза поради общата криза в земеделието у нас, ниските изкупни цени и липсата на своевременни стимули. Памукът у нас е включен в програмата за развитие и субсидиране от фондовете на Евросъюза. „Българските памукопроизводители получават eвропейска субсидия за памук от 2016 г. като допълнение към основнaта схема за единно плащане на площ”, посочва проф. Салджиева. Но у нас има и един сериозен проблем. Според нея възстановяването на памукопроизводството ни изисква обновяване на цялата материално-техническа база. И то по цялата верига – както за производството на суров (неомаганен) памук (закупуване най-вече на нова памукоприбираща техника), така и за неговата първична преработка. Памукът е основна влакнодайна и важна маслодайна култура. Качествата на влакното от това растение като хигроскопичност, мекота и електронеутралност в много случаи го правят незаменимо от изкуствените влакна. Освен това, памукът е стратегическа суровина, чието търсене в световен мащаб расте непрекъснато, категорична е проф. Ана Салджиева. През 90-те години на миналия век става драстично редуциране на текстилната промишленост в България, поради което площта на културата системно намалява и към настоящия момент е не повече от 50 хил. дка. По този начин сеитбата на памук е концентрирана най-вече в областите Стара Загора, Пловдив и Хасково, а силно се редуцира това производство в районите на Сливен, Ямбол и Бургас. Приложение Използва се почти цялата част на плода (кутийката): -от влакното се произвеждат прежди и текстил, служи за изработка на брезенти, ремъци, изкуствена коприна, филтри, намотки за електромотори; -от мъха, който покрива семената се приготвят над 30 продукта; -от семената се извлича масло, което е полусъхливо и служи за производство на сапуни и за други технически цели, а добито чрез студено пресоване може да се използва за храна на хората. Също от семената се добиват белтъци със състав, близък до млечния, които успешно се използват за храна на децата. -стъблата могат да бъдат преработвани и да служат като енергиен източник; -кюспето след преработка на семената е с много добра фуражна стойност.