Миналата седмица американските съюзници обявиха единен фронт срещу хутите в Червено море. Или не съвсем. Франция, която има най-големия военноморски флот в Европейския съюз (ЕС), и Испания отсъстваха от обявеното като „финално предупреждение“ на водената от САЩ група страни към бунтовниците да спрат изстрелването на ракети и дронове срещу товарни кораби, плаващи през търговския коридор, пише колумнистът Лионел Лорен в анализ за Bloomberg. Дали се е отворила трансатлантическа пропаст? По-скоро пукнатина. В миналото ЕС силно е критикувала тези атаки и други страни членки като Германия и Италия са в списъка с отправящите предупреждението. Но морските коалиции са силно политизирани и сложни за структуриране. Също както Великобритания и САЩ, Франция не се притеснява да се противопостави на хутите директно, но също така има свои дьоголски предпочитания за намиране на свой път, независим от НАТО. Президентът Еманюел Макрон изглежда вижда по-силов подход като по-вероятен, ако проблемите продължат. Въпреки това има известна нотка на предпазливост, която заслужава да бъде отбелязана. Френските власти се питат дали американските действия ще доведат до дестабилизиране на региона още, посочва френското издание Le Figaro. Контекстът на израелско-палестинския конфликт, който раздели Европа и който хутите използват като оправдание на атаките си, не е възможно да бъде пренебрегнат, както е в случая на Мадрид. Испания, една от най-симпатизиращите европейски страни на палестинската кауза и последната в Западна Европа, която призна държавата Израел през 1986 г., е против използването на съществуваща европейска мисия за борба с пиратството в Индийския океан за защита на търговията в Червено море. По-рано миналия месец испански министър заяви, че бързината, с която се защитава търговията, изглежда „лицемерна“ на фона на смъртните случаи в Газа. Желанието да бъде избегната ескалация в един регион като буре с барут е мъдро. Но евентуалните резултати са двустранен проблем: стратегическият заден двор на Европа става все по-опасно място и европейците не правят достатъчно за своя обединен отговор. Червено море отговаря за 40% от търговията между Европа и Азия, а след като войната в Украйна направи ЕС още по-зависим от внос втечнен природен газ, ключови интереси на блока са поставени на карта. Въпреки това основната позиция изглежда е да се разчита на внесения от САЩ ред, който става все по-крехък и все по-малко надежден. Настоящият безпорядък движещ се към водена от САЩ операция и паралелна френска може да проработи, ако има достатъчно координация, смята Дик Занди от нидерландския аналитичен център Clingendael Institute. Но настоящият отговор изглежда по-малко ефективен, отколкото би била една съвместна мисия на ЕС, както се вижда на други места като Ормузкия проток. Това би трябвало да е златна възможност за засилване на военноморското присъствие на европейците и задаване на условията за участие, преди разходите около проблемите с търговията да станат много по-големи. Максим Бришу, автор на книга за морска геополитика, казва, че един по-постепенен подход би могъл да комбинира принудително възпирате с отворен канал за провеждане на дипломация. Едва ли някои ще копнее за грандиозните постколониални приключения от 50-те години, когато Франция, Великобритания и Израел започнаха да изпълняват катастрофалния си план да се преборят за контрол върху Суецкия канал от Египет. Но бездействието, или невъзможността за изготвяне на единен план, със сигурност ще превърне ЕС в посмешище заради твърденията, че блокът е готов за един по-суров свят на силова политика или за завръщането на Доналд Тръмп, който най-вероятно ще предизвика много по-хаотични трансатлантически отношения. Друго преимущество на обединените европейски усилия е адресирането на отдавнашния въпрос за способността, не само волята. Наследството от Студената война е американско морско преимущество, зад което доста по-назад остават страни като Великобритания, Франция и Япония – да не говорим за други държави, които са склонни да възлагат военната си мощ на САЩ. Краят на ерата на „дивидента от мира“ доведе до това, че някои европейски военноморски сили се оказаха претоварени и недофинансирани, събуждайки се за заплахата от готови за употреба дронове (които се свалят с много по-скъпи ракети). Споделянето на бремето на финансирането на отбраната в ЕС ще е ефективен начин за догонване, смята Алесандро Мароне от аналитичния център IAI. В един свят, разделящ се на региони, Европа говори, но не действа. Макрон заяви, че 21 в. ще е „морски“ век – и затова той и съседите му ще трябва да направят нещо повече от това просто да си държат главата над водата.