Стига глупости, както се казва в едни телевизионни реклами, преследващи една единствена цел – максимален брой средностатистически българи да теглят по два-три безлихвени кредита, а след четвъртия опит да загубят и жилищата, и колите си. От край време в прословутия предизборен ден за размисъл т. нар. обикновени нашенеци не правят нищо друго, освен… да бъдат себе си. Половината от тях (т.е. от нас) смятат, че всичко знаят и затова в събота обикновено правят други неща – едни ходят за гъби (занимание, завещано ни преди 29 години от покойния Андрей Луканов) или на риболов, а трети просто използват циганското лято за последно ядене и пиене сред природата. Другата половина прави бизнес. Според неписаното правило, пазарните ниши от край време са четири и нито една от тях никога не е била дори хипотетично свободна или поне полупразна. Всичко е претъпкано като Бургаския затвор преди четири петилетки – в килия от осем квадрата денуват и нощуват 7-8 човека. Нищо, че по една камара международни конвенции, още тогава на всяка “раирана пижама” ѝ се полагаха по 4 квадратни метра лична площ. Та, категориите са следните: В наркобизнеса, това разделение на труда е популярно така: картел – дилъри – пласьори – бели якички (или по холивудски – мръсно синьо). Точно като в древния виц от епохата на развитото социалистическо общество: “Те ме лъжат, че плащат, аз ги лъжа, че работя!” Шегата настрана. Навремето – някъде през 30-те години на миналия век, другарят Сталин беше казал, че проверката е висша форма на доверие. И това – от философска гледна точка – е правилно. От практическа обаче историята сочи съвсем друго развитие на делничните събития. Въпреки изумително сляпото робуване на буквата на закона и маниакално-репресивните контролни и правораздавателни органи на т. нар. тоталитарна държава, през януари 1987 г. на бял свят се появява… едно супер интересно (а и показателно за днешния ни манталитет) четиво. То е озаглавено “ . Негов единствен адресат е тогавашният министър-председател Георги Атанасов, а автори са Белчо Белчев – министър на финансите, Димитър Стоянов – министър на вътрешните работи, Светла Даскалова – министър на правосъдието, и Христо Христов – министър на търговията. Цитираме само най-важните данни: * у Трудно е за вярване, нали? Само за една година са извършени А колко са осъдените на строг тъмничен затвор? Николко, защото и в ония години съдебната система си се размотаваше по поръчка. А след около три години – на 10 ноември 1989 г., т.е. преди делата да са се добрали до трета инстанция, дойде революцията и всичко беше обърнато с краката нагоре. Та, преди да се върнем в наши дни, да припомним още един факт: през 1986 г., когато са откраднати всички онези 700 млн. лв., на най-оборотния и най-скъп чейндж в Народна република България – софийската сладкарница “Магура” – доларът вървеше по два-три лева за “бройка”. А по официалния курс на БНБ все си беше… 90 стотинки. Около 17 години по-късно – през 2002-1003 г. – Центърът за изследване на демокрацията прави едно от последните си фундаментални проучвания за корупционните нагласи на българското общество. Резултатите са ужасяващи – 140 000 корупционни практики на месец, т.е. С тези две лирични отклонения искаме да кажем, че макара купуването и продаването на гласове винаги да е било престъпление, от как е пукнала демокрацията преди 34 години, този бизнес никога не е замирал дори за секунда. А първообразите на днешните “червени” моралисти от “Позитано” 20 и околностите първи поведоха хорото – с капачките за буркани на Клара Маринова. В края на XX и началото на XXI век минахме през етапа на боба, лещата, брашното и олиото, после дойдоха купоните и ваучерите – в стил мина “Ораново” и ТЕЦ “Бобовдол”, после – през 2007 г. – местните олигарси изведнъж развързаха кесиите и започнаха яко да купуват три-четири часа преди края на изборния ден, а накрая… Накрая ни приеха в Европейския съюз, друснаха ни измисления Механизъм за сътрудничество и проверка (а не полагащата ни се правосъдна предпазна клауза) и… ние започнахме да си играем ролята: хем въвеждаме електронно управление и машинно гласуване, хем хем… продължаваме да си я караме по старому – с хартията и химическите моливи, с рушветите и бакшишите, с последващата порочна рекетьорска практика “Докато аз – на тебе, ти на мене – двойно!” Дали някой вече си спомня, че първата стратегия за електронно управление и първите усвоени за целта 40-50 милиона долара от Световната банка ни се случиха през далечната вече 2000 година? А да се сеща някой, че през 2013 г., когато Даниела Бобева стана за малко вицепремиер в правителството на Пламен Орешарски, една от първите ѝ работи беше да тегли чертата на харчовете около електронното управление? Тъжна работа – срещу 340 милиона евро, похарчени, профукани и откраднати – преди две петилетки България не разполагаше дори с идея за електронно управление. Да, населението можеше да ползва някакви услуги, но… феноменът ни взе още си е достоен за Книгата “Гинес”: в единствената държавна структура, която се доближава до идеята за електронно управление – Националната агенция за приходите, имаше три вътрешноведомствени системи, които бяха несъвместими една с друга. И данните се “пренасяха”… с дискети. Нищо, че и компютрите, и лаптопите вече ги произвеждаха само с USB-портове. Даже и компактдисковете започнаха да излизат от мода… Днес равносметката е още по-тъжна. Разходите за електронното управление а крайният резултат е повече от трагичен. Справка – простотията (без никакво извинение) с машинното гласуване миналата седмица. И последвалите “хартиени” безобразия, сътворени от членовете на секционните комисии – къде по принуда, къде срещу пари, къде от едната простотия и неграмотност… Ако трябва да изпуйчим (според народния фолклор) нещо оригинално, ще опишем ситуацията с кавър версията на епохалната хамлетовска дилема “Да хешим или да не кешим!” Ако трябва обаче да измисирчим (според дефиницията на Бойко Борисов за ресорните му репортерки на трите ефирни телевизии, имащи претенции да са национални) нещо по-така, ще си послужим с кавър версията на една от крилатите му фрази (всеки ще се сети за какво става дума): Това, което се вижда на картинката е поредната светлина в тунела. Не, тя не е от фара на идващия насреща влак, а си е истинска светлина – интелектуална и споделена без някакви “странични” помисли. Събитието е познато като “ОупънФест”/OpenFest организира се за 20-и път, входът за млади, стари и непълнолетни е абсолютно безплатен, а единственото условие е човек да е свободен по дух, т.е. откровено да сподели с останалите както знанията си, така и неосведомеността си. За да му бъде помогнато, естествено. В духа и стилистиката на съвременните медии, тук би трябвало да изрецитираме всичко, което организаторите на ОупънФест-а са съчинили за себе си и са качили в сайта на форума. В традициите на класическата журналистика обаче, на които “БАНКЕРЪ” продължава да робува (къде успешно, къде не толкова сполучливо), ще ви предложим към сайт, в който е написано всичко, което човек трябва да прочете лично, за да повярва от първо лице единствено число. И то е написано така, че да е понятно за всеки. А това си е направо висш пилотаж – да обясняваш сложни неща така, че Няма какво да преразказваме набързо или да се правим на интересни за чужда сметка. “БАНКЕРЪ” все още е нормална медия, която не раздава правосъдие, но поставя диагнози и препоръчва специалисти с оглед спецификата на проблема. Така че и днес така: публикуваме най-важното, а всеки наш читател сам трябва да прецени какво точно да направи днес и утре. Дали да отиде в “Тех парк София”, да проумее как са ни прецакали миналата седмица на първия тур и след това да направи информиран избор – да гласува или да отиде на разходка. Или да повиси едно денонощие във Фейсбук, а в неделя сутринта да нарисува на бюлетината си сърп и чук – в знак на протест, без изобщо да предположи, че е гласувал… за когото трябва! Пише го в библията: “Истината ще ви направи свободни!” Всички го знаем, нали така? Ама колко от нас знаят какво пише преди това? То е по-важното послание: “И ще познаете истината…”. Точно така – словосъчетанието “И ще познаете…” означава търсене, проучване и откриване. В нашия случай – всичко наведнъж, но не накуп. В “София тех парк”, форум “Джон Атанасов”, от събота – в 10 часа, до неделя – 18 часа! Входът е свободен, дрескод няма, възрастови ограничения – също. За афтър партитата е по-добре да не отваряме приказка, защото е рано сутрин. Ще припомним обаче най-важното. И ще го подчертаем дебело: Ами реклама си е. Но не, защото си менкаме пари, а защото ние знаем, че от 2007 г. поне две български фирми можеха да произведат по 50 000 машини за гласуване. А доброволците и лекторите на ОупънФест-а можеха да напишат такъв софтуер, какъвто дори митичния извънземен двуполов прародител на човешката раса, отмарящ в Царичинската дупка, не е в състояние да разбие. Ще стане. Още малко време му трябва на народа да се събуди. Всъщност – във вторник привечер ще да е. Когато излязат крайните резултати, а той – народа – проумее, че те изобщо не си заслужават 150-те милиона, отделени още през лятото за местните избори… Национален седмичник за финанси, икономика и политика. Ежедневни новини за водещите събития от България и света. Анализи, коментари и интервюта. Никога не пропускайте важни новини. Абонирайте се за нашия бюлетин. Изработка на уеб сайтове Всички права запазени