Българската православна църква отбелязва 14 октомври като Ден на Света Петка Българска (Петковден). Празникът в чест на Света Петка – Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл. На този ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене. В християнската митология Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене. В района на Тракия около Петковден са известни специални жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух и други. На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на Св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредната трапеза включва овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми. Днес имен ден празнуват Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева. Параскева Епиватска (по името на родното й място), известна в България повече като Параскева или Петка Българска (Търновска), е източноправославна светица (преподобна), живяла през Х-ХІ век. Останките ѝ са съхранявани в няколко селища в разни страни на Балканите, където е особено тачена. Почитана е като главна закрилница на българския народ и държава, покровителка на Молдова и на градовете Търново, Габрово и Троян. В Габрово ежегодно се провежда Празник на духовната музика с участието на църковни хорове от България и чужбина. Света Петка Търновска е най-популярната българска светица не само през XIII-XIV в., но и през следващите векове. Посветени са ѝ десетки храмове и манастири из цялата страна, както и в Северна Македония, Сърбия, Румъния, Русия и другаде. На тази светица е наименуван храмът в Рупите, издигнат от Баба ванга. Образи и икони на св. Петка Търновска присъстват в българските църкви още от XIII век. Църковният празник в нейна чест (Петковден) се чества на 14 октомври. Петко е българско мъжко име. То произхожда от “Параскев” или “Параскева” (“петък”, в смисъл на подготовка за празника). Света Петка Българска е светицата – патрон на името. Името се среща в няколко варианта. Параскева и нейните производни празнуват или на 14 октомври  (Петковден), или на 26 юли. Познатите варианти са: Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева; Петка, Петкан, Петкана; Пеньо, Пенчо, Пенко, Пенка; Петьо. Името е разпространено в цяла България, но също и в съседните страни – Гърция, Северна Македония, Сърбия, в Словения, в Словакия и други. Макар че като цяло името не е измежду най-често срещаните (каквито са Иван, Димитър или Георги), в някои райони има доста голяма концентрация на Петковци – например в Ботевградския Балкан има селца и махали, където всеки втори мъж се казва Петко. В България името е с леко архаично звучене. В миналото е било много по-разпространено, отколкото днес. И все пак, мъжкото име Петко е много по-срещано, отколкото първоизточника и женски вариант Петка. Петко е едно от малкото имена, които са едновременно в звателна и умалителна форма. Името си е в звателна форма, което означава, че при обръщение е непроменяемо (за разлика примерно от Иван – Иване). Името е и в умалителна или галена форма и също не се променя (за разлика от Димитър – Митко). В българския фолклор има няколко поговорки, свързани с това име: –Петима Петко не чакат. -Барабар Петко с мъжете. -Сърдитко Петко – празна му торбата. -Плаче за нероден Петко. Благодарение на числото пет, което е част от името, съществуват и няколко каламбура: –Пет колиби цяло село. (Петко либи цяло село.) –Пет кошари из гората. (Петко шари из гората.) Героят на Даниел Дефо от романа “Робинзон Крузо” се казва Friday (петък, заради деня, в който Робинзон го спасява) и е преведен като “Петкан”. Така е и с героя на френския писател Мишел Турние – Vendredi (също петък), в “Петкан или Чистилището на Пасифика” и адаптацията за деца “Петкан или Дивият живот“.