Инфлацията в Съединените щати се е забавила през миналия месец, което показва, че лихвените увеличения на Федералния резерв продължават да ограничават възхода на потребителските цени, изтормозил домакинствата през последните две години. Публикуваните на 14 ноември данни от Министерството на труда показват, че по-ниските газови котировки са помогнали за отслабването на инфлационния натиск през октомври, който е без промяна спрямо септември, когато скочи с 0.4% по отношение на август. На годишна база октомврийският индекс на потребителски цени се е повишил с 3.2% срещу 3.7% септемврийски ръст. В базовата съставка на индекса, от която са изключени храните и енергията, сащо има неочаквано отстъпление – тя се е увеличила само с 0.2% през октомври спрямо септември и с 4% на годишна база. Последните числа за цените излизат точно когато паричните стратези на Федералния резерв под ръководството на банковия председател Джеръм Пауъл умуват дали базовата лихва на страната е достатъчно висока, за да укроти инфлацията или пък ще се наложи още едно лихвено увеличение през идните месеци. През миналата седмица Пауъл коментира, че той и колегите му не са сигурни, че лихвите са достатъчно високи, за да овладеят инфлацията. Американската централна банка е повишила базовата си лихва 11 пъти през последната година и половина – от почти нула до около 5.4% – най-високото равнище от 22 години насам. Разходите за повечето услуги, най-вече за наемите, пътуванията и здравеопазването, обаче все още нарастват по-бързо отколкото преди пандемията. Те по правило се променят по-бавно отколкото цените на стоките заради по-сериозния дял на похарченото за работна сила, което не се влияе директно от лихвените проценти. Лихвените увеличения на Федералния резерв повишиха разходите за обслужване на ипотеките, на заемите за коли, на кредитните карти и на много други форми на бизнес-кредити, което е част от целенасочените усилия за забавяне на растежа и за охлаждане на инфлационния натиск. Резултатът: годишната инфлация отвъд Атлантика падна от върховите 9.1% годишно през юни 2022-а (най-високата стойност за последните четири десетилетия) до 3.7% през септември и 3.2% през октомври. Ценовият натиск се ускори за първи път през 2021-а когато домакинствата качиха потреблението след овладяването на пандемията. Засиленото търсене съвпадна с пробивите във веригите за доставки, което принуди търговците на дребно и други фирми да качат ударно цените. Оттогава насам инфлацията постепенно отстъпва успоредно с подобряването на предлагането и по-високите кредитни лихви, които отслабват някои сектори, най-вече жилищния. Икономистите държат под око няколко инфрлационни показатели, включително цените на наемите и жилищата, здравните застраховки и услугите, най-вече вечеря извън дома, развлечения и пътувания. Експертите посочват, че мрачното мнение на американците за икономическата перспектива на страната въпреки ниската безработица се дължи основно на факта, че разходите за основни продукти – мляко, месо, хляб и други храни, остават много по-високи отколкото са били преди три години и продължават да нарастват, макар и по-бавно. Зелените пари реагираха бурно на последните инфлационни данни и паднаха към почти всичките си основни конкуренти, най-съществено към еврото и британския паунд. Към 16.16 ч. българско време на 14 ноември еврото се разменяше срещу 1.0813 щ. долара – с над един цент (1.08%) повече от края на търговията от предишния ден, а британският паунд се търгуваше за 1.2422 долара – поскъпване с 1.16 процента. Скочиха и петролните котировки в резултат на охлаждането на опасенията от бъдещи лихвени повишения. Фючърсните контракти на базовия сорт “Брент” с доставка през януари се котираха за 83.24 щ. долара за барел, а на американския лек суров петрол WTI с доставка през декември – за почти 79 долара за барел.