Тайни коридори и стълбища се крият в софийския монумент Спомени за строежа му има в книгата на проф. Румен Нейков „София през погледа на архитекта (1930-1980)“, посветена на неговия баща арх. Любомир Нейков Авторът се е качвал като дете отвътре до върха на постамента Седем етажа, саркофаг и музей има в Паметника на свободата на вр. Свети Никола Новината за предстоящия ремонт на Паметника на свободата на вр. Свети Никола в прохода Шипка разбуни духовете и предизвика престрелки между патриотично заявените партии у нас. Появиха се съмнения, че монументът, посветен на Освобождението, ще бъде демонтиран и разфасован подобно на този на съветската армия в София, че ще бъде забранен достъпът на граждани за честването на националния празник на 3 март. Наложи се директорът на Националния парк-музей „Шипка – Бузлуджа“ д-р Чавдар Ангелов да обяснява, че осъществяването на проекта за реставрация и консервация на паметника може да започне най-рано през лятото и ще продължи три години, разбирай – три летни строителни сезона, защото суровите климатични условия не позволяват работа през зимата. В хода на политическите препирни неминуемо изплуваха сравнения между паметниците на вр. Свети Никола и в София и се видя очевидна прилика между двата – не в идеята, а в изпълнението им. Всеки, който е бил на Шипка, знае, че високият 31,5 м монумент е кух отвътре. Най-долу има саркофаг, поставен върху четири лежащи лъва, в който са костите на част от бранителите на прохода. Има и две каменни фигури на руски воин и български опълченец, застинали на вечна стража. Нагоре следват седем етажа, на които е разположена музейна експозиция. Тя включва богата колекция от ордени и медали, снимков и документален материал, лични вещи на участници в боевете, оръжие. Там се намира и копие на Самарското знаме. Проф. Румен Нейков За разлика от Шипка, никой не знае какво крие Паметникът на съветската армия в София, защото никой не е влизал във високата 37 м (повече от старопланинската!) пресечена пирамида, върху която доскоро се извисяваше 8-метрова фигурна скулптурна композиция. Всъщност има човек, който знае – проф. Румен Нейков, оперен режисьор и педагог, чийто баща арх. Любомир Нейков на практика е ръководил строежа като член на колектива от скулптори и архитекти, натоварени с издигането на паметника. Своите спомени проф. Нейков е описал в книгата си „София през погледа на архитекта (1930-1980). Любомир Нейков – живот и творчество“, посветена на неговия баща. Представяме ви откъси от този труд, издаден от „Сиела“ през 2020 г. Те са придружени от снимки от личния архив на автора. Корицата на книгата Пиедесталът е кух Кухият пиедестал по време на строежа. Аз, почти осемгодишен хлапак, и сестра ми Красимира, година и половина по-голяма от мен, непрекъснато се въртяхме около строежа на паметника, иначе строго охраняван. А и живеехме недалеч - на улица „Оборище“. Не сме се катерили по скелето, опасало целия паметник, а сме се качвали по вътрешно стълбище, до подножието на трите, вече монтирани фигури. Гледали сме и мач оттам - между „Левски“ и „Славия“. Козирката, която обикаля стадиона, още не беше построена… Дали с днешна дата тези „тайни“ коридори и стълбища съществуват, това не мога да твърдя. Да бъдем понякога на строежа, вместо да си играем из махалата, го дължахме на нашия баща. Арх. Нейков бе буквално денонощно там. Ръководител на авторския колектив бе главният архитект на София Данко Митов, но както години по-късно в личен разговор ми сподели скулпторката Васка Еману­илова, близка на семейство­то ни: „Любо бе човекът, който ръководеше строежа, Данко бе повече по партий­на линия там“. Трябвало да е на мястото на Телевизионната кула Никой не знае какво има под каменната облицовка. Още през 1948 г. по разпореждане „свише“ за място на паметник, който ще прославя Съветската армия, е определен терен в Парка на свободата, днеш­ната Борисова градина, там където е Телевизионната кула (кръстовище­то на булевардите „Драган Цанков“ и „Пейо Яворов“). По-късно е предоставено едно от най-представителните места в София, в непосредствена близост до Орлов мост. Са­мият терен е на мястото на Ботаническата и Зоологическата градина, както и на бившата Царска детска градина, прекръстена след ид­ването на новия режим в „Септемврийче“. Царската детска градина е открита през 1936 г. и проектирана от архитектите Тодор Гора­нов и... Любомир Нейков. Каква ирония на съдбата! Да създадеш нещо прекрасно и след това да трябва сам да го разрушиш. Зелена светлина за изграждането на памет­ника е дадена през май 1950 г. Конкурсът минава през два етапа, като правителството се спира на три колектива. Те са възглавявани от арх. Данко Митов, от скул­птора Андрей Николов и от скулптора Кирил Тодоров. Печели Данко Митов. Освен него и Любомир Нейков, в авторския колектив са такива изтъкнати творци като скулпторите Иван Лазаров, Любомир Далчев, Иван Фунев, Петър Дойчинов, Васил Зидаров, Мара Георгиева, Васка Емануилова, както и архитектите Иван Васильов и Борис Капитанов, и художникът Борис Ангелушев. Съветски експерт разглежда макета на паметника. Отляво е арх. Любомир Нейков, отдясно – арх. Данко Митов. Цял месец продължили обсъжданията, преди да се стигне до проект, върху който да се започне работа. Начертани били десетки скици, направени били множество миниатюрни фигурки, преди да се наложи окончателното решение на проблема. Първоначално колективът се опитал да пресъздаде широката тематика, която трябвало да залегне в паметника, само с една фигура. Но станало явно, че една единствена фигура не е в състояние да превъплъти едновременно толкова много идеи и изисквания. Тогава колективът решил да оформи па­метника с две фигури. Но при две фигури липсвал необходимият център на композицията, липсвала възможност да се създаде върху високия пиедестал истински монументален, изразителен и красив паметник. Така се стигнало до идеята за създаването на трифигурна скулптурна композиция… Самите фигури на българите са в мащаб едва до кръста на съветския войник, който е стъпил на нещо като малко хълмче. Някой е съобразил и ко­ригирал пропорциите по-късно, както и начинът, по който е „възвисен“ войникът. Ръкуване с Вълко Червенков Децата на арх. Нейков са имали „привилегията“ да влизат в паметника, където не е бил разрешен достъп. Тържественото откриване на паметника е определено за 7 септември 1954 г. от 18 часа. Шест часа по-рано с военен самолет пристига съветска­та делегация… На летището са посрещнати от Вълко Червенков, по това време председател на Министерския съвет, и огромна група от тогавашната върхушка… Официозът „Работническо дело“, „Вечерни новини“, „Отечес­твен фронт“ и всички останали вестници, включи­телно вестник „Стършел“, са пълни с възторжени новини за събитието. Не остава назад и младата поетеса Блага Димитрова. Във вестник „Работни­ческо дело“, до снимката на другаря Вълко Чер­венков, който прерязва лентата при откриването на паметника, е поместена нейна поема. На поканата за присъствие при откриването на паметника се набива в очи нещо, което очевид­но предварително е премислено. На първо място е поставено Министерството на културата, което цели да покаже, че този паметник е преди всичко произведение на изкуството… За мен и сестра ми Краси самото откриване бе истински вълнуващо. Вълко Червенков се ръкува и с нас, децата на архитекта. Той ходеше, заобиколен от малка охрана и винаги с каскет на главата. Свали го, само когато прерязваше лентата. Огромната ох­рана и мерки за сигурност бяха въведени от Тодор Живков и неговото обкръжение, особено в послед­ните години, когато той бе на власт. Пред кабинета на директора на Зоологическата градина, останала зад паметника. В наши дни Авторите на паметника на Съветската армия едва ли са предполагали, че в по-ново време той ще бъде подложен на истинска словесна (и не само) канонада. Особено разгорещена е тя през про­летта на 1993 г., когато по времето на кмета Янчулев Столичният общински съвет, макар и с мини­мално мнозинство, взима решение за демонтаж на паметника на армията окупаторка, според някои от съветниците. Започва да се изгражда и скеле, което стига почти до половината на монумента. На празника на Свети Георги - 6 май, привърженици на СДС хвърлят камъни по него, а на 9-ти, Денят на победата, депутати от БСП полагат венци… Осем години по-късно, през лятото, паметникът е отново в полезрението на софиянци. Фигу­рите, изваяни от Иван Фунев и младите тогава, някои от които по-късно международно признати скулптори, работили под неговото ръководство, са преобразени в комиксовите герои Супермен, Жокера, Жената-чудо, Капитан Америка, клоуна Роналд Макдоналд и др. Надписът под „героите“ гласи: „В крак с времето“. В крак с времето вероятно са и гей парадите. Шествието, охранявано от полиция, завършва винаги пред паметника на Съветската армия. „Тези, които обявиха война на България и ни окупираха на 8 септември 1944 година, са си вярвали, че това, което вършат, е нещо положително, въпреки че след тяхното идване бяха избити толкова много хора у нас.“ Думите са на скулптора Александър Дяков, автор на проект, който по обясними причини не се реализира. Дяков предлага да се демонтират фигурите на постамента и се поставят вдясно на стълбите, в неговото подножие. Те да бъдат заменени с огромна двойна метална елипсовидна рамка, която завършва с разпятие, също в елипса. От лявата страна на арката да се изгради огромна ръка с молитвено вдигнати два пръста. Останалата част със скулптурите и двете редици постаменти с бронзовите венци да останат в предишния си вид. Най-важното е да се спре водата, проникваща между каменните блокове Ремонтът на Паметника Шипка ще възвърне първоначалния му вид. Ремонтът на Паметника Шипка обхваща работа по фасадата, вътрешното пространство и плочника, върху който е стъпил монументът. Най-належащо е да се спре водата, която прониква през компрометираните фугиращи смеси между каменните блокове. Това са 8200 линейни метра, които трябва да се отстранят ръчно и подменят. Всички изолационни материали и видове мазилки, положени вътре, ще бъдат махнати и ще се открие каменният градеж, който според направените проучвания е от много добре изпълнена каменна зидария. Ще се подменят електрическата инсталация, окабеляването, подовите настилки. Предвижда се паметникът повече да не се отоплява, защото това създава проблеми с конденз. Бойниците, които сега са затворени с дограма, ще бъдат отворени, за да може въздухът да циркулира по естествен начин и да се отвежда влагата. За да се опазят експонатите, на всеки етаж ще бъдат поставени климатизирани витрини. Дизелов генератор ще осигурява постоянно захранване при евентуални прекъсвания на електричеството.