Освен че е глава на римокатолическата църква, папа Франциск е и човек като всички останали и се интересува от това как обикновените хора оползотваряват живота си. Като един истински психолог понтифът дава своите съвети за щастлив живот, цитирани от сп. „Ева“: Всеки трябва да се ръководи от този принцип, който е парафраза на римската сентенция: „Върви напред и остави другите да правят същото.“ Давай от себе си на другите. Ако се затвориш в себе си, рискуваш да станеш егоцентрик. Застоялата вода лесно става блато. Способността да се движиш с доброта и смирение е спокойствието в живота. Като млади сме потоци, пълни с камъни, които влачим със себе си; в зряла възраст – бързеи; а на старини все още се движим, но бавно като езеро. Удоволствията от изкуството, литературата и играта с децата са загубени. Потребителството ни доведе до притеснителната загуба на здравословна култура в употребата на свободното време. Когато сте на масата, по-добре е да угасите телевизора, защото той пречи на общуването между сътрапезниците. Работещите трябва да правят всичко възможно да са свободни в неделя, защото този ден е време за семейството. Трябва да сме изобретателни с младите хора. Ако нямат перспектива, те ще се обърнат към наркотиците и ще бъдат по-склонни да посягат на живота си. Не е достатъчно да им дадем храна. Достойнството идва, когато сам можеш да занесеш храна у дома, спечелена със собствен труд. Човечеството не извършва ли самоубийство с безразборното и тиранично използване на природата? Нуждата да се злослови по адрес на другите показва ниска степен на самоуважение. С други думи, чувствам се такова нищожество, че вместо да помагам за усъвършенстването на ближните си, търся как да ги принизя. Здравомислещо е да се отхвърлят бързо отрицателните емоции. Можем да вдъхновим останалите чрез даване на пример, така че заедно да израстваме, като комуникираме помежду си. Най-лошото е религиозното проповядване, което парализира: „Говоря ти, за да те убедя“. Не. Всеки човек участва в диалога от позицията на собствената си идентичност. Църквата израства чрез привлекателността си, не чрез проповядването. Живеем във време на толкова много войни, че призивът за мир трябва да се изкрещи. Мирът понякога създава впечатление, че е нещо тихо. Но той никога не е – мирът е винаги активен и динамичен. Вижте всички от Standartnews.com