Не само злоупотребата с лични данни, но и потенциалната опасност нея може да представлява морална вреда за пострадалия. Това приема Съдът на Европейския съюз по преюдициалното питане на Върховния административен съд във връзка с делата срещу Националната агенция по приходите с предмет голямото изтичане на лични данни през 2019 г. Десетки такива производства бяха спрени до произнасянето на съда в Люксембург и сега предстои да бъдат възобновени. Жалбоподатели по тях свързват претенциите си както с изтеклите вече данни, така и опасенията си за вероятност от бъдещ пробив поради нарушения на Регламент 2016/679 (Общ регламент за защита на данните). , пише съдът в подкрепа на утвърденото с регламента високо ниво на защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни в рамките на Съюза. Разширеното приложение на тази защита е обаче на свой ред ограничено с поставянето на условието “ . Това означава, че по всяко конкретно дело българският съд ще трябва да се съобрази с основателността на страховете у жалбоподателите от бъдещо изтичане на личните им данни. Същевременно Съдът на ЕС посочва, че отговорното за изтичането лице не може да се освободи от отговорност, само поради факта, че е било жертва на хакерска атака. . И в тази насока обаче има ограничителен критерий, че самият факт на изтичането не е достатъчен, за да се приеме че приложените от администратора мерки не са подходящи по смисъла на Регламента. Съдът на ЕС указва, че “ . Еднозначна е постановката, че администраторът носи тежестта за доказване на обстоятелството, че приложените от него мерки за сигурност са подходящи. В тази връзка Съдът на ЕС отговаря и на въпроса за ролята на съдебната експертиза при доказване на нарушението, посочвайки че назначаването й не може да представлява доказателствено средство, което системно е необходимо и достатъчно. Именно допуснатите експертизи са в основата на решението на първоинстанционното решение на Административен съд София-град, с което беше прието че НАП е можела да предотврати изтичането на данните за над 6 млн. граждани и юридически лица, но е бездействала. Приходната агенция обжалва както това решение, така и акта на Комисията за защита на личните данни, с който й беше наложена сумарно глоба в размер на 5,1 млн. лева. Той също беше потвърден на първа инстанция от състав на Софийския районен съд, но НАП обжалва и е почти сигурно че след отминаване на шума по казуса санкцията ще бъде редуцирана. Отделно приходната агенция оспори и 6-месечния срок за изпълнение на потвърдените от съда препоръки на КЗЛД. За огромното изтичане на данни в НАП се разбра в средата на 2019 г., когато до медии бяха изпратени имейли от „анонимен руски хакер“, обявил се за автор на атаката. Той твърдеше, че е женен за българка и родителите на съпругата му живеят у нас и затова със собствените си очи е виждал „колко прецакана е държавата“. Впоследствие обвинения в тероризъм и образуване и ръководене на престъпна група с користна цел бяха повдигнати срещу собственика на „Тад груп“ Иван Тодоров, служителят във фирмата Кристиян Бойков и търговският директор Георги Янков. Според разследващите Тодоров и Янков подбудили Бойков да извърши кибератаката с цел създаване на смут и страх в населението. След това от прокуратурата надгради с твърдението, че действията им били насочени срещу действащата политическа система и форма на управление. От държавното обвинение публикуваха множество чатове между обвиняемите, в които Тодоров се заканва да свали тогавашното правителство на ГЕРБ. Иван Тодоров остана в ареста повече от половин година, след което го пуснаха под гаранция от 100 хил. лв. и вече четвърта година не е внесен обвинителен акт по делото. Национален седмичник за финанси, икономика и политика. Ежедневни новини за водещите събития от България и света. Анализи, коментари и интервюта. Никога не пропускайте важни новини. Абонирайте се за нашия бюлетин. Изработка на уеб сайтове Всички права запазени