Въведеният от Г-7 ценови таван на руския суров петрол е бил заобикалян почти напълно, твърдят официални представители на западния свят – заключение, което може да се направи и от руските данни за износ на горивото. Това принуждава държавите, които са подкрепили мярката, да търсят начини за принудителното налагане на една от ключовите икономически санкции срещу Москва. По думите на високопоставен европейски правителствен чиновник, “почти нито един” от корабните товари с руско черно злато през октомври не е бил купен под лимита от 60 щ. долара за барел. А това означава, че дисциплината трябва да бъде затегната, за да не бъде позволено на Кремъл да продължи да прави каквото си иска. Официални представители на Европейския съюз разискват през последните дни как да подсилят тавана, като разглеждат и опции за отрязване на достъпа на руснаците до пазара на стари петролни танкери. Тревогите на Запада се засилват от официалната руска статистика за петролните продажби през октомври, която показва, че средната продажна цена на горивото е била над 80 щ. долара за барел. И въпреки че няма потвърждение за истинността на данните във военно време, това равнище е базата за оценка на изнесения руски петрол. А ценовият скок е сериозен удар срещу усилията на Г-7 да ограничат размера на средствата, които постъпват в хазната на Москва за финансиране на войната в Украйна точно когато контраофанзивата на Киев има скромен успех. Страните членки на Г-7 и Австралия въведоха ценовия лимит на руския петрол през миналия декември с цел да свият руските приходи като отрежат достъпа на Русия до западни услуги като корабни превози и застраховки, ако експортът става по цени над 60 долара за барел. Мерките имаха известен успех в началото, но Кремъл успя да се адаптира към тях като набра т. нар. “сенчеста флота” от остарели петролни танкери, с които да заобиколи западните пазари. Средната цена на базовия руски петролен сорт “Уралс” излезе над 60 щ. долара за барел още през лятото след скока на петролните котировки на световните пазари заради орязаното производство на Саудитска Арабия и Русия, както и на членовете на картела ОПЕК+, но значителна порция от руската суровина продължи да се търгува под този таван. През август обаче почти три четвърти от цялото транспортирано по море руско черно злато вече е пътувало без западни застраховки – ключов белег за заобикаляне на ценовия лимит. А през октомври само 37 от общо 134 плавателни съда, превозвали руски петрол, са имали западни застраховки, което предполага, че количествата черно злато, продадени под лимита, вече са доста по-оскъдни. ЕС се опасява, че някои западни застрахователни компании получават фалшиви декларации от руски петролни фирми или търговци, удостоверяващи писмено, че продажната цена е под 60 долара за барел. А един от механизмите, за постигане на това е като са били надувани корабните разходи. Западът е решен да остави в сила ценовия таван, въпреки че осъзнава, че малък брой барели все още се търгуват под него. Официален представител на Съединените щати подчертава, че целта е не само колкото се може по-големи количества руско черно злато да се транспортират под лимита, но също и да се променят облекченията за Русия, които да затруднят намирането на вратички. Петролните продажби без западни застраховки и превоз струват скъпо на Кремъл, твърди Джефри Зоненфелд – професор в катердата по мениджмънт в Йейл, консултирал щатското министерство на финансите за ценовия лимит. Той посочва, че по-дългите маршрути на руските петролни танкери, по-високите застрахотелни премии, разширяването на капацитета на пристанищата и новите капиталови разходи добавят по около 36 долара за барел към цената на руските петролни продажби, ограничавайки печалбите на Москва. Страните членки на Г-7 пък вече започват строг контрол и наказателни акции за спазването на лимита. През миналата седмица Великобритания санкционира търговеца от Дубай “Парамаунт енърджи енд къмодитис ДМСС” с мотив, че е “помогнал на Русия да смекчи удара от свързаните с петрола санкции”. А американското финансово ведомство е поискало през ноември информация от 30 корабни компании с около 98 плавателни съда, които подозира, че заобикалят ценовия таван, твърди добре информиран източник. 17 от тях са от страни от Г-7, шест – от Обединените арабски емирства, а другите – от Индия, Турция, Хонконг и Индонезия. Все пак, цената на руския петрол е под коткировките на световния базов сорт “Брент”, чиято средна котировка през октомври беше 89 долара за барел. Русия обаче е успяла да свие отсткъпката за суровината си от 40 щ. долара за барел в първите месеци на 2023-а до под 10 долара за барел през октомври. Въпреки препятствията, западните политици, които трябва да се явяват на избори, са склонни да подкрепят притока на руско черно злато до световните пазари, за да избегнат спазми в доставките и скок на цените на горивата, а през него – и на инфлацията. Американският президент Джо Байдън, който ще се явява на избори през 2024-а, се стреми да поддържа ниски цените на бензиновите колонки в най-едрия световен потребител на суров петрол. Русия пък въвежда рестрикции на износа на рафинирани горива като се мотивира с недостатъчно вътрешно предлагане, но това увеличава опасенията, че Москва може да превърне петролните доставки в оръжие. Национален седмичник за финанси, икономика и политика. Ежедневни новини за водещите събития от България и света. Анализи, коментари и интервюта. Никога не пропускайте важни новини. Абонирайте се за нашия бюлетин. Изработка на уеб сайтове Всички права запазени