С редновековна Япония, често романтизирана заради самурайските ѝ традиции и култура, има и своята тъмна страна, характеризираща се с брутални наказания и потисничество. Селяните имали мрачна съдба в общество, доминирано от самурайски владетели и шогунати. Съдебната система предпочитала елита и селяните оставали на тяхна милост. Наказанията били жестоки, а последвалите престъпления се отплащали чрез също толкова болезнени средства. Обесването се смятало за по-малко срамно, но все пак било брутално. По-жестоките методи включвали разрязване на човека наполовина и дори варене жив, макар че последното било рядкост. Публичното унижение било част от наказанията, като престъпниците се разхождали из градовете, а семействата им били остракизирани ( метод за политическа борба-бел.ред. ). Предателството сред самураите се наказвало с ритуално самоубийство - сепуку, мрачно свидетелство за техния авторитет. Християните били подложени на преследвания, защото не се възприемало чуждото влияние. Вярващите били принуждавани да се отрекат от религиозните си убеждения си под заплахата от обесване или били подлагани на унизителни ритуали като пълзене голи по улиците и хвърляне в змийски ями. Тези наказания показват суровата реалност под почетния фурнир на самурая. Съдебната система на средновековна Япония била белязана от жестокост, създавайки рязко разделение между силните и безсилните.