В първия ден на новата 1998 г. е учредена Европейска централна банка (ЕЦБ) в Брюксел, която има за цел да формулира и прилага монетарната политика на Европейския съюз. Тя емитира единната европейска валута – еврото, следи за нормалното функциониране на платежните системи, осъществява монетарната политика на Европейския съюз и има правомощия независимо да взима решения относно тази политика и осъществява валутните операции на страните членки в съюза и извън него. Сред целите на ЕЦБ е стабилността на европейската икономика, предотвратяването на рискове и щети от инфлация и стабилност на пазара и цените. Централният офис на Европейската централна банка е във Франкфурт на Майн. Служителите на банката са представители на всички държави членки на Евросъюза, но са независими в своите действия от националните си правителства. Управлението на ЕЦБ се осъществява от Изпълнителен съвет, Управителен съвет и Генерален съвет. Председателят на банката се избира с единодушие от 20-те държави от еврозоната за осем години. Управителният съвет е основният орган за вземане на решения в Европейската централна банка. Той се състои от шестимата членове на Изпълнителния съвет на ЕЦБ и управителите на националните централни банки на 20-те държави от еврозоната. Изпълнителният съвет се състои от председател, заместник-председател и четирима други членове. Генералния съвет е съставен от председателя и заместник-председателя на ЕЦБ, както и управителите на националните централни банки на 27-те държави-членки на Европейския съюз. Централните банки на всички държави от ЕС заедно притежават Европейската центрпална банка. Представете си ги като акционери. Всяка от тях има дял в капитала на банката и те са единствените собственици на ЕЦБ – тя няма частни акционери. Сумата, която внася всяка държава от ЕС, зависи от размера на нейното население плюс икономика. Тук именно се намесва така нареченият „капиталов алгоритъм“. Някои държави внасят повече от други, но това не означава, че имат повече тежест при вземането на решенията на Европейската централна банка. Тяхната вноска е пропорционална на размера им. Във всеки случай, всяка държава, която използва еврото, има глас в Управителния съвет на банката. Всяка от тях участва в заседанията, а ротационна система определя кога е редът им за право да гласуват. Само тези 20 държави, които използват еврото, изплащат в пълен размер изчислената за тях вноска посредством капиталовия алгоритъм. За разлика от тях държавите от ЕС, които имат своя собствена парична единица, плащат само малка част от сумата – по-точно, 3.75 процента. Те плащат вноска, защото все пак са част от Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и поради това участват в някои от дейностите на ЕЦБ, свързани с вземането на решения. Всяка централна банка внася различна сума. Тя обаче се променя чрез актуализиране на капиталовия алгоритъм и съответно сумата, която плаща всяка централна банка, на всеки пет години, а също и винаги, когато се промени броят на държавите членки на Европейския съюз. Това се прави, за да се отразят промените в размера на населението и икономиката на всяка държава – с течение на времето и в съотношение с останалите държави от Европейския съюз. Кристин Лагард официално пое от Марио Драги поста управител на Европейската централна банка през ноември 2019 година. Тя е първата жена, която застава за осемгодишен мандат начело на институцията. Национален седмичник за финанси, икономика и политика. Ежедневни новини за водещите събития от България и света. Анализи, коментари и интервюта. Никога не пропускайте важни новини. Абонирайте се за нашия бюлетин. Изработка на уеб сайтове Всички права запазени