Сцена от програмата за сценични изкуства "Шен Юн" през 2009 г. (2009 г., Shen Yun Performing Arts) Съществува нещо, от което Китайската комунистическа партия (ККП) се страхува много повече, отколкото от американската флота от самолетоносачи. Страхува се толкова много, че полага масови усилия да предотврати изявата му на всеки континент. Това са представленията на . Въпреки че мисията на базираните в Ню Йорк осем трупи на „Шен Юн“ е да възродят петхилядолетното китайско културно наследство посредством автентична музика и класически китайски танц, ККП възприема това като разрушителна сила с по-голяма мощ от военен арсенал. Което демонстрира колко уязвима всъщност е ККП. Защото не бомби и ракети, а един уникален сценичен спектакъл е такава заплаха за нея, че в продължение на две десетилетия води безмилостна да спре изявите му по света. Най-напред комунистическият режим забрани представленията на „Шен Юн“ в Китай, защото дават нов живот на класическата, автентична китайска култура и показват опитите на ККП да я унищожи, включително преследването на духовни общности, като Фалун Гонг, позната също като Фалун Дафа. Много от артистите са последователи на мирната, медитативна практика за самоусъвършенстване Фалун Гонг, която режимът от 1999 г. до днес. Въпреки това извън Китай, „Шен Юн“ ежегодно се радва на препълнени зали и огромен успех в континентите Северна и Южна Америка, Европа, Азия и Австралия, включително на най-големите световни сцени, като Lincoln Center в Ню Йорк, Kennedy Center Opera House във Вашингтон и Palais des Congrès в Париж. И тъй като ККП не може да наложи същата цензура в другите държави по света, тя си служи с разнообразни методи като оръжие, за да саботира представленията на компанията. Те включват директни заплахи чрез телефонни обаждания, писма и интервенция лице в лице. Гастролиращите автобуси на „Шен Юн“ осъмват с нарязани гуми, орди от интернет тролове публикуват очерняща пропаганда в социалните медии, китайските консулства пишат писма до местни официални лица, за да ги предупредят, че допускането на „Шен Юн“ на местните сцени би влошило отношенията с Китай и изискват от театрите отмяна на спектаклите. Години наред ККП действа зад кулисите, упражнявайки натиск върху театрите в Южна Корея да не допускат представленията на „Шен Юн“. Но тези усилия вече са публичен факт, след китайски държавен служител официално заяви, че комунистическият режим активно се опитва да блокира изявите на американската компания в азиатската държава. „Китайското посолство информира корейската страна за китайската позиция срещу представлението на „Шен Юн“, заяви Дзян Дзяфан – служител по връзки с обществеността в посолството на КНР в Сеул, пред медията , която е дъщерна на американския The Epoch Times. Дзяфан също така твърди, че е „незаконно“ компанията за сценични изкуства „да кандидатства за разрешение да изнася представления в корейски театър“ и допълва: „Това е нашата позиция.” Служителят на китайското посолство настоява, че китайските служители „никога не заплашват“ корейски организации и държавни служители и твърди: „Ние просто им казваме истината, която те не знаят“. Информация, получена от американския The Epoch Times обаче демонстрира принудителните тактики на Пекин. Такива са например заплахите от китайското посолство към южнокорейски театри, предупреждаващи за финансови и дипломатически последствия, ако изберат да станат домакини на „Шен Юн“. През 2009 г. Центърът за универсални изкуства в Сеул се оттегля от договора си с „Шен Юн“ 12 дни преди заплануваните представления. Местните организатори по-късно разбират, че китайското посолство е заплашило, че няма да издава визи за Китай на персонала на залата и на артистите на театъра. Също по думите на местни организатори, Южнокорейският център за култура и изкуства Incheon е отхвърлил кандидатурата за турнето на „Шен Юн“ през 2023 г. поради опасения, че може да повлияе на взаимоотношенията с Китай. Китайското посолство също така се е свързало с най-големия национален телевизионен оператор Korean Broadcasting System (KBS), настоявайки да не допуска спектаклите на „Шен Юн“ в притежаваната от телевизионната компания зала „KBS Hall“ в Сеул. В заведено по случая съдебно дело през 2016 г. KBS се съгласява с китайските искания да анулира договора си с „Шен Юн“, въпреки че съдът първоначално застава на страната на организаторите на спектакъла. Но 48 часа преди планираното представление той отменя решението си, аргументирайки се, че има опасност да бъдат спрени излъчванията на KBS в Китай и потенциални финансови загуби. В резултат на това компанията „Шен Юн“ е принудена да върне сумата на всички разпродадени билети. Грег Скарлатиу, изпълнителен директор на Комитета за правата на човека в Северна Корея, сподели пред NTD, че ситуацията демонстрира способността на Пекин да се възползва от инвестициите си, за да упражнява влияние в Южна Корея. Той я нарече „груба, крещяща и най-малкото недипломатична намеса в основните права и свободи, заложени в самата корейска конституция“. Скарлатиу посочи, че Китай притежава средствата да постигне целта си, тъй като КНР е най-големият търговски партньор на Южна Корея както по отношение на вноса, така и на износа. За съжаление, преди години ККП успява да лиши и българските почитатели на сценичното изкуство от възможността да се насладят на изящните представления на „Шен Юн“. През месец март 2010 г. Българската Фалун Дафа Асоциация (БФДА) изпраща до депутатите в 41-ото Народно събрание и до всички български депутати в Европейския парламент , в което разкрива как усилията на китайското посолство в България са попречили на представянето на спектакъла в България. В писмото се излагат факти за опитите на БФДА да организира представление на „Шен Юн” в София. В него се изразяват подозренията, че зад осуетяването на тези опити в продължение на две години стои китайското посолство в София, което е упражнило натиск върху Министерство на външните работи. То е попречило и за наемането на Зала 1 на НДК, която е единствената отговаряща на техническите изисквания за спектакъла зала в нашата столица. Документът посочва, че БФДА има причини да вярва, че от ръководството на НДК не са позволили наемането на Зала 1 поради намеса на китайското посолство. Както и че българските политици в лицето на Министерство на външните работи са се поддали на натиска от посолството на КНР и са му съдействали за осуетяване на представленията на „Шен Юн“ в България. Китайският режим е известен с усилията си да и да засили влиянието си в чужди държави, било то чрез ООН, финансово задлъжняване чрез инициативата „Един път, един пояс“, финансиране на езикови програми в училищата, като или в 53 държави, включително САЩ. „Културната война“ е едно от най-важните оръжия на ККП. Затова не е изненадващо, че режимът в Пекин води война срещу „Шен Юн“ и използва като бойно поле театрите, на чиито сцени се възражда автентичната китайска традиция. Защото ККП се страхува от ренесанса на древната китайска култура, каквато ни поднася „Шен Юн“. Култура, която поставя на централно място хармонията между небето, земята и човечеството. Култура, за която се счита, че е предадена от божественото. Култура, която напълно противоречи на кръвожадната, атеистична природа на комунизма и към унищожаването на която ККП се стреми още от създаването си. Хватката на Пекин върху Корейския полуостров постоянно напомня на Южна Корея за горчивия вкус на тоталитаризма, който владее нейната северна съседка. Заплахите от Северна Корея са непрестанно подсещане за опасностите, които носи комунистическата диктатура. Но може би това не е достатъчно за южнокорейските граждани да осъзнаят степента на намеса на ККП в живота им и че само от едно спряно представление на „Шен Юн“ зависи дали все още са свободни или не.