След близо шест часа дебати парламентът прие на второ четене промените в Конституцията. За да бъдат окончателно приети, измененията трябва да бъдат гласувани и на трето четене. То ще се състои в сряда, като депутатите ще гласуват поименно. Сутринта от „Има такъв народ“ и „Възраждане“ напуснаха пленарната зала. От “БСП за България” обаче останаха. След гласуването Христо Иванов от „Продължаваме промяната – Демократична България“ благодари на социалистите за разумния дебат. “Днес направихме много важна стъпка към съдебната реформа, тя ще продължи с третото гласуване на промените в Конституцията, с промените в Закона за съдебната власт, процесуалните закони”, каза той. Според приетите текстове президентът ще може да назначи за служебен премиер само председателя на Народното събрание, управителя или подуправителя на БНБ, председателя или заместник-председателя на Сметната палата, омбудсмана или негов заместник. , но впоследствие тази опция отпадна. Друга поправка касае начина, по който се формира служебен кабинет. Ако не се постигне съгласие за формиране на правителство, държавният глава, след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател, назначава служебен кабинет. Ако в седемдневен срок президентът не назначи Министерския съвет, предложен от определения служебен премиер, служебното правителство се избира от Народното събрание. Държавният глава насрочва избори за нов парламент в срок до два месеца след назначаването на служебното правителство. В този случай парламентът не заседава в едномесечен срок преди произвеждане на изборите. При оставка на правителството парламентът вече няма да се разпуска и ще заседава до клетвата на новите народни представители. Избори за ново Народно събрание ще се произвеждат не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащото. и вече ще могат да имат двойно гражданство, но с условия за уседналост последните 18 месеца. Президентът обаче трябва да е само с българско гражданство по рождение, да е навършил 40 години, да не е поставен под запрещение, да не изтърпява наказание лишаване от свобода и да е живял последните пет години в България. Висшият съдебен съвет ще се състои от 15-има членове и ще включва председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, осем души, избирани пряко от съдиите от всички съдилища, и петима избрани от Народното събрание. ВСС ще остане административен и кадрови орган единствено за съдиите. Ще бъде създаден и прокурорски съвет, като административен и кадрови орган за прокурорите и следователите. Всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд. Производството по делото продължава, а съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на производството пред КС. Главният прокурор също може да сезира КС Вносителите се отказаха от идеята национален празник на страната да бъде 24 май – Ден на българското слово, просвета, култура и на кирилицата. Трудовите правоотношения на служителите от администрацията на Висшия съдебен съвет (ВСС) се запазват и уреждат при условията и по реда на действащото законодателство при преминаване към друг работодател. Изборните членове на ВСС и на Висшия прокурорски съвет се избират в срок от три месеца, след влизане в сила на законите, отнасящи се до прилагането на чл. 129 – 130б. До избирането на ВСС и на Висш прокурорски съвет съдийската и прокурорската колегия на досегашния ВСС изпълняват функцията на ВСС, съответно на Висш прокурорски съвет. Главният прокурор ще се се назначава и освобождава от президента по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години без право на повторно избиране. Обвинител номер едно представлява прокуратурата и ръководи Върховната прокуратура. Главният прокурор по предложение на Върховната прокуратура утвърждава и общи методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, следователите и другите разследващи органи, които подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, по ред определен в закон. Кандидатури за главен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет, както и министърът на правосъдието. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение. За извършено престъпление от общ характер главният прокурор или негов заместник се разследват и обвинението се поддържа пред съда от прокурор, който е заемал длъжността съдия във Върховния касационен съд от наказателната колегия или с ранг на съдия във Върховния касационен съд от наказателните отделения на апелативните или окръжни съдилища до момента на назначаването. Решенията за избор на регулатори трябва да се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители. Национален седмичник за финанси, икономика и политика. Ежедневни новини за водещите събития от България и света. Анализи, коментари и интервюта. Никога не пропускайте важни новини. Абонирайте се за нашия бюлетин. Изработка на уеб сайтове Всички права запазени