Провал на европейската политика за...
Провал на европейската политика за Близкия изток

Провал на европейската политика за Близкия изток

Миналия петък (13 октомври) Фон дер Лайен пристигна в Израел и съобщи на премиера Бенямин Нетаняху, че Европа подкрепя правото на Израел да се защитава. Това силно послание обаче не съдържаше предпазливостта на част от европейските лидери и на главния дипломат на ЕС Жозеп Борел, които подкрепят правото на Израел да се защитава от терористичната организация, но предупредиха Тел Авив да спазва международното хуманитарно право и да прави разлика между Фон дер Лайен и председателката на Европейския парламент Роберта Мецола, която също беше в делегацията на ЕС, не призоваха публично Израел за сдържаност и то в момент, когато той се подготвяше за наземна операция срещу Газа, макар ООН да предупреди, че това може да се окаже „катастрофално“ за хората там. За разлика от тях, държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен, който посети не само Израел, а и повечето държави в региона, заяви пълната подкрепа на Съединените щати за Израел, но настоя Тел Авив да вземе “всички възможни предпазни мерки”, за да избегне цивилни жертви в Ивицата Газа. Няма нужда защото в първият случай такъв липсва. Епизодът с пътуването в Израел е само един от набъбващия списък с примери, при които шефката на ЕК не се е консултирала със столиците на ЕС, преди да вземе важно политическо решение или умишлено е действала зад гърба на висши комисари от екипа си. Трудно е да се обясни защо Фон дер Лайен не се допитала до страните от блока преди пътуването. Още повече, че по-рано външните министри от ЕС осъдиха атаката на „Хамас“ срещу Израел, но подчертаха необходимостта от сдържаност и призоваха за допускането на храна, вода и лекарства в Газа. Много дипломати смятат, че тя е превишила правомощията си и е да играе роля в мирния процес в Близкия изток. По-рано миналата седмица пък еврокомисарят по въпросите на разширяването и съседството Оливер Вархеи обяви, че всички изплащания на помощта за развитие на ЕС за палестинците са били замразени след атаката на “Хамас”. След много упреци и коментари, съобщението беше коригирано и бе обявено, че хуманитарната помощ не е засегната. В трето съобщение – след телефонен разговор между Фон дер Лайен и генералния секретар на ООН Антониу Гутериш – бе обявено, че от 25 милиона на 75 милиона евро. Непоследователната политика на Брюксел спрямо войната в Близкия изток не е най-големият проблем. Председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел предупреди още миналата седмица, че войната между Израел и „Хамас“ може да насочи към Европа нова вълна от бежанци, което ще подхрани антимигрантските сили в блока, ще задълбочи разделенията и ще разпали напрежението между поддръжниците на Израел и палестинците. коментира той. Другият ефект е, че терористичната атака на „Хамас“ срещу Израел предизвика значително повишение в цените на петрола в началото на миналата седмицата. След това обаче ситуацията се успокои, а нивата се понижиха до параметрите си преди нападението. Причината е, че участниците на пазара в конфликта в Близкия изток. Това обаче би могло да се промени много бързо, ако Иран, който подкрепя финансово „Хамас“, се включи във войната. Експерти предвиждат, че ако конфликтът се превърне в регионален, това ще доведе до бързо покачване на цената на петрола на нива над 100 долара за барел. А, ако Техеран се включи в конфликта, като нищо може да се стигне и до затваряне на Ормузкия проток. Тоест – до блокиране на “пътя”, по който минава една трета от световното петролно “карго”. Подобна заплаха предполага, че ЕС трябва да положи по-сериозни дипломатически усилия за предотвратяване на ескалацията на войната – бързо и не само на хартия. Национален седмичник за финанси, икономика и политика. Ежедневни новини за водещите събития от България и света. Анализи, коментари и интервюта. Никога не пропускайте важни новини. Абонирайте се за нашия бюлетин. Изработка на уеб сайтове Всички права запазени

Източник на новината

Banker

Вижте оригинала