Международната рейтингова агенция S&P Global Ratings повиши перспективата пред рейтинга на България до "положителна" от "стабилна" и потвърди дългосрочната оценка на страната в чуждестранна и местна валута - BBB/A-2 . Положителната перспектива отразява мнението на рейтинговата агенция, че има вероятност, поне едно към три, България да се присъедини към еврозоната през следващите 24 месеца. Правителството а присъединяване към паричния съюз. От рейтинговата агенция обаче допускат сценарий, при който страната не изпълнява критерия за инфлация, което би довело до изместване на датата за приемане на еврото с една година до 1 януари 2026 г. От агенцията посочват също, че редовния кабинет, който въпреки несългасията си, е поставил общи цели като Шенген, еврофондовете и др., също дава увереност на инвеститорите. За най-голямо предизвикателство от S&P посочват застаряващото население като негативен фактор за развитие на икономиката. Прогнозата им за следващата година е за 3.3% ръст на БВП и 4.3% средногоишна потребителска инфлация. За сравнение , докато Брюксел залага на едва 1.8%. Според S&P България все пак може и да не изпълни всички критерии за конвергенция (официални условия, които всички страни трябва да изпълнят преди присъединяване), включително критерия за ценова стабилност (инфлация). "Вярваме обаче, че може да има място за политически компромис по въпроса, подобно на решението на Еврогрупата за присъединяването на Хърватия към еврозоната през 2022 г. Дори ако България не се присъедини към еврозоната през 2025 г., смятаме, че окончателното присъединяване вероятно ще бъде отложено само до 1 януари 2026 г.", обявяват от агенцията. Очакванията им са, че бюджетният дефицит ще остане сравнително нисък за ЕС, поддържайки размера на нетните външни задължения на 11% от БВП през следващите няколко години, което също е фактор за скорошното присъединяване към еврозоната. Ръстът на икономиката обаче остава нисък - от около 3% между 2024-2026 и ще се дължи предимно на вътрешно търсене. В същото време, според агенцията, достатъчно средства от ЕС ще подкрепят инвестиционната активност за следващоте няколко години. "Ние оценяваме наличните европейски средства за България на над 30% от БВП за 2023 г. Но смятаме, че приемането и разгръщането на всички налични средства ще бъде предизвикателство, тъй като основните програми за финансиране - Многогодишната финансова рамка на ЕС (МФР на ЕС) 2014-2020 г. и Механизмът за възстановяване и устойчивост (RRF) в рамките на програмата за ЕС от следващо поколение (NGEU) - наближават оперативните срокове.", обясняват от S&P. България всъщност е на крачка изцяло да загуби основната част от финансирането на NGEU, ако през декември териториалните й планове за справедлив преход (които , без да отговарят напълно на изискванията) не бъдат одобрени. От друга страна също е почти невъзможно да бъде наваксано. Застаряващото население забавя икономиката Очакваме България да продължи да се сблъсква с политически предизвикателства за справяне със слабите демографски тенденции, посочват от S&P Global Ratings. Те считат, че без взимане на нужнте мерки, непрекъснато намаляващото население в трудоспособна възраст може все повече да бъде пречка за растежа, тъй като работната сила продължава да намалява поради застаряването и емиграцията. Преди пандемията работната сила в България намаляваше с около 1% годишно и не очакваме това да се промени съществено в близко бъдеще. Това подчертава необходимостта от продължаване на усилията за реформи, например чрез мерки за справяне с несъответствията в уменията, подобряване на бизнес средата, стимулиране на растежа на доходите и в крайна сметка спомагат за забавяне на нетната емиграция, смятат от S&P . Етикети