Очаквано Държавната консолидационна компания е на път да инкасира внушителна загуба заради съмнителна цесия от 2018 г. Преди пет години дружеството под контрола на икономическия министър (тогава Емил Караниколов) плаща 25 млн. лв. на никому неизвестната фирма "Малаз", за да купи вземания за 97.4 млн. лв. от "Кемира". Последна е част от някогашната корпоративна империя на КТБ и дълги години е мажоритарен собственик на военния завод "Дунарит". , че шансовете от тази сделка да се събере нещо клонят към нула, тъй като ключови документи са изчезнали. Сега това става факт, като ДКК губи делото срещу "Кемира" в Софийския градски съд на първа инстанция. Новият момент, който става ясен от съдебното решение, е, че държавната компания въобще не може да докаже, че е кредитор, тъй като договорът, чрез който "Малаз" е придобило въпросното вземане, не е бил подписан от представител на "Малаз". Пред медии икономическият министър Богдан Богданов описа случая като "пореден удар за ДКК, при който държавата е потенциално ощетена с 97 млн. лв.", и изрази недоумение как е взето решението за въпросната сделка за няколко дни на базата на доклад от страница и половина. Лазов е управител и на самото дружество "Кемира", когато по документи към март 2015 г. вземанията са прехвърлени на "Финансово консултиране" - фирма на самия Лазов. Документалният път на милионите продължава с прехвърляне на 17 март 2017 г. към "Малаз", която е създадена няколко месеца по-рано от неизвестния Даниел Сашков Николов. А на 15 януари ДКК купува пакета вземания от фирмата, която междувременно е прехвърлена срещу 20 лв. на друго лице - Кристиян Пламенов Стойчев. Държавната компания, по това време управлявана от изпълнителния директор Ясен Спасов, плаща на два транша договорената цена от малко над 25 млн. лв. Тази операция тогава не е обявена публично, но видимо е била продължение на подетата още в средата на 2017 г. акция по национализиране на "Дунарит". Тогава също и видимо беше впрегнат, за да задоволи да овладее завода. Как и защо този недействителен договор не е бил забелязан от тогавашното ръководство на ДКК и министерството не е ясно, но възможно "обяснение" може да е бързината. Според очертаната от министър Богданов хронология всичко се е развило светкавично. На 8 януари в Министерство на икономиката е получен доклад "около страница и половина" от ДКК, че би искала да започне преговори за купуване на вземането, на 9 януари е дадена зелена светлина с решение, а на 10 януари с нов доклад ДКК предлага да се подпише договор, който е получил одобрение още в края на същия ден. Друг съществен проблем е, че подписът под договора от 2017 г. не е единственото липсващо нещо. Реално нито в ДКК, нито в министерството разполагат с оригиналните договори и анекси. От обясненията на настоящия изпълнителен директор на ДКК Иван Загончев стана ясно, че в деловодната система на дружеството няма входирани такива, а Богдан Богданов описа като абсурдна ситуация, че са принудени да работят по разкази на очевидци в духа на "Имаше една червена папка". За казуса с изчезналите документи са сезирани прокуратурата и ДАНС, като министърът каза, че няма детайлна информация за разследването, но се ангажира отново да сигнализира институциите. Все пак той каза, че доколкото знае, тогавашният представител на "Малаз" е разпитван и е твърдял, че не е подписвал такъв договор. Отделно е доста съмнително и дори да спечели, дали ДКК би могла да получи нещо по претендираните вземания, доколкото "Кемира" е в несъстоятелност, отдавна не контролира "Дунарит" и практически няма съществени активи, които могат да бъдат осребрени. На въпрос на "Капитал" дали се планира да се води и дело срещу "Малаз", след като са ѝ платени неоснователно 25 млн. лв. на база на несъществуващ договор, Богданов обясни, че се обмислят възможни допълнителни искове към физически и юридически лица, но и тук не могат да се възлагат големи надежди, тъй като част от фирмите вече са в несъстоятелност или дори са ликвидирани. Иначе последващата история на "Малаз" отново прави завой към КТБ генезиса на историята. На 21 май 2020 г. фирмата е продадена отново за 20 лв. на "Контадор трейд" - дружество на Николай Орешаров. Той е доцент в катедра "Счетоводство и анализ" на УНСС, бил е член на одитния комитет на фалиралата банка, като същевременно е може би най-известен като предпочитания и безкритично заверяващ одитор на огромна част от мрежата от фирми, която Бисер Лазов изгражда за КТБ и през която ресурсът от банката се канализира към различни начинания на тогавашните партньори Цветан Василев и Делян Пеевски. През 2021 г. "Малаз" се влива в новия си собственик и е заличена, а връзките с Лазов са преки - той е управител на дъщерното на "Контадор трейд" "София грийн проджект". Етикети