Най-голямата политическа партия на Швейцария иска да засили неутралитета на държавата точно когато военните конфликти в Украйна и Близкия изток прави различното мнение трудно за отстояване. Дясната Швейцарска Народна партия, която се готви да спечели най-голям брой гласове на федералните избори на 22 октомври, се опитва да събере 100 хил. подписа до май догодина за референдум по въпроса дали в Конституцията на страната да се впише “вечен” неутралитет. Което би позволило на Берн да отмени присъединяването си към санкциите срещу Москва – решение, спечелило овациите на американския президент Джо Байдън. Кремъл, от своя страна, твърди, че Швейцария вече не е неутрална държава – критика, която изнервя 8.9-милионното й население. Над 90% от швейцарците все още подкретя неутралитета. За алпийския оазис безпристрастната позиция е “национален мит, издигнат до почти религиозен пиедестал”, според Едгар Бонжур, написал някоко тома за историята на неутралност. И докато Финландия влезе неотдавна в НАТО, а Швеция жадува да направи същия ход, тази перспектива е немислима за Швейцария. Руското нахлуване в Украйна и атаките на Хамас срещу Израел обаче вадят на показ колко противоречива е тази позиция, датираща още от средновековните кантони, които са ползвали наемници да воюват с европейските държави без да вземат страна. През тази седмица Берн подкрепи класификацията на Хамас за терористична организация, с което направи още една стъпка встрани от безпристрастната си позиция. Някои швейцарски коментатори пък искат страната им да отиде още по-далече и предупреждават, че стриктният неутралитет застрашава притока на чуждестранни инвестиции. За бившия швейцарски дипломат Томас Борер, който в края на 90-е години на миналия век ръководеше правителствената група, разследваща ролята на швейцарските банки в епохата на нацизма, “неутралитетът има смисъл когато съседите в Европа са в постоянна война, която не е в интерес на Швейцария”. Той смята, че ако правителството не подкрепи санкциите, то ще загуби бизнес. Вечният швейцарски неутралитет е залегнал в Парижкия пакт от 1815-а след разгрома на Наполеон. Швейцария следва правните задължения, наложени на неутралните държави от Конвенцията на Хага през 1907 година. Алпийската страна наруши неутралитета си по време на втората световна война когато отпусна заеми и продаваше оръжия на Нацистка Германия. Освен това тя затвори границите си за хиляди еврейски бежанци. Нито една от най-голмите политически партии на Швейцария не е против неутралитета, но Социалдемократите предупреждават, че държавата не трябва да се крие зад него и трябва да защитава международните закони и правата на човека. Подобни са и доводите на консервативния “Алианс център”, който посочва, че страната не трябва да е маша в ръцете на агресор под претекста за неутралитет. Инициативата на Народната партия е провокирана от несъгласието й с решението на правителството да подкрепи санкциите на Европейския съюз срещу Русия. По време на парламентарен дебат през септември законодателят от политическата сила Роже Кьопел посочи, че управляващите превръщат Швейцария в помощник на чуждите интереси в собствената им държава и подбиват благоденствието, атакуват средната класа и подронват националното достойнство и репутация. Налагането на санкции означава увеличение на двустранните търговски разходи, докато неутралната позиция ги намалява, защото дава възможност да се прави бизнес с всеки, посочва Щефан Леге – шеф на катедрата по данъчна и търговска политика в Института по право и икономика в Университета в Санкт Гален. Същевременно, като се има предвид, че повече от 50% от търговския обмен на Швейцария е със западните партньори, тя не може да си позволи да бъде изцяло неутрална, допълва той. Леге коментира, че онова, което е помогнало на страната му, е че не е искала да дава облик или да обучава света, а просто да прави бизнес. Руското нахлуване в Украйна обаче извади на показ риска от швейцарския неутралитет за някои сектори. Берн не разрешава на местните компании да произвеждат оръжия, които да се изпращат в райони с конфликти от купувачите като част от отколешните си правни норми. И, за разлика от нарушенията си по време на втората световна война, алпийският оазис блокира доставките на въоръжение от Германия, Испания и Дания за Украйна, првокирайки международни критики. Което застрашава жизнеността на дребната, но със символично значение оръжейна област, която е крайгълен камък на националния т. нар. оръжеен неутралитет. И в момента швейцарците рискуват компании с ключови технологии в отбранителния бранш да напуснат страната. Последният дебат за неутралитета се провежда в условията на по-обхватните съображения за сигурност и на геополитическото благоприятно географско разположение на Швейцария, която е заобиколена от приятелски настроени европейски нации, за разлика от Филандия, водила две войни срещу руските войски. “Средностатистическият швейцарец мисли основателно, че животът е вид уют и голямата лоша руска мечка, тревожеща умовете на шведи и финландци в действителност не броди около Швейцария”, смята Якоб Кикегаард от Института за международна икономика Питърсън. И допълва, че “швейцарците искат да гледат в друга посока, кето не е нищо ново”. Национален седмичник за финанси, икономика и политика. Ежедневни новини за водещите събития от България и света. Анализи, коментари и интервюта. Никога не пропускайте важни новини. Абонирайте се за нашия бюлетин. Изработка на уеб сайтове Всички права запазени