„Трудно е да се прогнозира дали конфликтът ще приключи или страстите ще угаснат. За мен това е абсолютна варварщина. Да демонтираш паметници по такъв начин е грозно, не съответства на европейския дух, на уважение и приемане”, заяви в студиото на Нова телевизия политологът Слави Василев. И допълни: „Въпросът по същество е историческото невежество, което кара хората да имат грешното разбиране за смисъла и символиката на този паметник. Защото Паметникът на Съветската армия защитава идеята, че Съветската армия освобождава България”. „Радвам се, че г-н Василев насочи дискусията към нейната същност, която е историята. През последните 10-12 дни се води един пореден в България дискурс относно историческия наратив и прочита на историята. Това е същността на целия този въпрос. През последните две седмици самият аз, признавам си, че изпитвам един много тежък катарзис, или личностен конфликт. Защото хора, които през последните месеци и години в България са били ясно защитаващи консервативното, християнското, патриотичното и семейното срещу този глобализъм и либерализъм, който се шири в модерния свят – аз ги чувам как рецитират историческите опорки и наратив на марксистите и комунистите от XX век. А те са възможно най-големите антихристияни, най-големите борци срещу всичко семейно”, подчерта политическият анализатор Кристиян Шкварек. „Аз ще се опитам да извадя разговора от политически и квазиполитическия спор и да го върна на плоскостта на качествения анализ. Да, историята, разказана в условно наклонение, е едно прекрасно упражнение на писане на романи. Но, ако се придържаме към фактическото състояния на нещата, благодарение на СССР България не е победител. Гласът на Съветския съюз е решаващ страната ни да бъде вписана сред победителите. От там нататък всеки разказ или митология за освободителите излита „с 200 през прозореца”. По повод разрязването на фигурите – така се монтира всеки паметник. Както се монтира, така се и демонтира – на части. Когато идеята е да се запази този обект – това все пак е художествено произведение. Неговото място е в музея”, категоричен е журналистът, автор и водещ на "Контракоментар" Асен Генов.