Социален реваншизъм или двойна психопатия? Може би има по много и от двете в „Слугините“ – първата, най-известна и също така навярно най-енигматична пиеса на французина Жан Жьоне (1910-1986), забраняван навремето като скандален автор, а днес всепризнат като класик на модерността. Сега в своя смразяващо-изящен прочит на вниманието на зрителя я предлага младата Кристина Беломорска, носителка на награда „Икар 2023“ за режисьорския си дебют. Локацията на премиерата е Yalta Art Room. …В будоара на Мадам двете слугини – сестрите Клер и Соланж, останали сами в дома, се впускат в разюздана игра на власт и унижение, на отвращение и възторг, на привличане и отблъскване, на обич-омраза. В ролята на Мадам е Клер, а в ролята на Клер е Соланж. Финалът на това мрачно и красиво представление върху червения като бургундско вино плюш на спалнята неизбежно води към убийството на господарката – престъпление мечтано, обмисляно и очевидно репетирано неведнъж. Слугините се разкъсват между дързост и страх, рефлексите им са изострени до крайност, в атмосферата – освен очакваното завръщане на Мадам – съспенс внасят и резкият телефонен звън, развяващото се в нощта дантелено перде на прозореца, трескавата музика, някой случаен шум… След като са положили неимоверни усилия да отстранят Мосю, ликвидирането на Мадам изглежда по-лесно за момичетата – и едва ли не справедливо, защото тя, богата и красива, без всякакво усилие има живота, който те желаят и вярват, че им се полага. Дали копнеят за социална справедливост, или се гърчат в патологията на умове, презиращи незначителността и мизерията на собственото си съществуване? Вероятно следи и от двете се откриват в прекъснатата с появата на Мадам тайна церемония на слугините (аналогията със заглавието на филма „Церемонията“ на Клод Шаброл, в който героините на Изабел Юпер и Сандрин Бонер извършват подобно престъпление не може да мине за случайност). В образите на Клер и Соланж са две изумителни млади актриси, Аделина Желязкова и Ели Кирил Колева, ученички на проф. Маргарита Младенова от випуск 2018 на НАТФИЗ. Харизматични, реактивни, динамични и в същото време артикулиращи с прецизност особената поетична лексика на текста. Те излъчват такава злост към отсъстващата Мадам и една към друга, така са обсебени от задочното й поругаване, че на моменти те дострашава наистина. Мадам е огнената Жана Рашева, също възпитаничка на Маргарита Младенова и Иван Добчев, но от друго поколение. Жана е типът актриса на Алмодовар, тя си носи дуендето и тук, като ярката Мадам – лекомислена или покрусена, на моменти дребнава, в други великодушна, но преизпълнена със себе си и с неосъзнато безразличие към двете „имитаторки“. Мадам присъства сравнително за кратко на сцената, но фактически е непрекъснато там, защото мисълта за нея е всецяло погълнала слугините и се отразява във всяко тяхно действие. Опасната им игра накрая ще излезе от контрол и ще се обърне в съвсем неочаквана посока. Екзистенциална драма на изгубената собствена идентичност? Или може би подтиснатите още не са съзрели за революция, но и не могат да продължат да живеят постарому?... Ето какво споделят за представлението от екипа: „Спектакълът изследва копнежа и нагона към самоунищожението, бруталната самота и еротизъм, доминацията над духа, подчинението и деформирането на личността, довеждащи до дегенеративно й разпадане и компенсаторното й заместване с друга. Проследявайки деструктивните опити на персонажите да валидират себе си като актуални човешки същества, спектакълът изследва въпроса дали е възможно човек да съхрани своята човечност, разум и дух и докъде може да стигне в опитите си да запълни недостатъчността, с която живее. „Слугините“ ни изтласкват до дъното на човешката нищета, където човекът и реалността му са уловени в налуден лабиринт, в който „игра“ и живот са така оплетени, че разграничаването им е невъзможно“. Пиесата „Слугините“ (1947) се приема за предвестник на театъра на абсурда . На софийска сцена творбата е поставяна няколко пъти. В по-скорошен план публиката е гледала адаптацията на Диана Добрева в Народния театър (2016), на Касиел Ноа Ашер под името „Клер, Мадам, Соланж“ (2012), на Десислава Шпатова в Сатиричния театър (2002). През 1998 г. актрисата Жана Рашева е в ролята на Соланж в постановка на Явор Гърдев, а в актуалния спектакъл на Кристина Беломорска е „повишена“ в Мадам. Великолепният превод на текста на Жьоне е на Валентин Маринов-Пело, който си отиде през 2020 г. Сценографията и костюмите са на Никол Трендафилова, композитор е Давид Кокончев. Следващото представление на „Слугините“ в Yalta Art Room е на 26 ноември.