На 11 декември 2023 година министрите на земеделието на страните членки на Европейския съюз не приеха предложението на Европейската комисия за регламент, по силата на който новото поколение генетично модифицирани растения няма да подлежи на проверки и на оценки на риска. Ново гласуване предстои на 11 януари 2024 година, в Брюксел. Девет страни категорично заявиха своята позиция срещу премахването на контрола върху новите ГМО-култури. Това бяха Австрия, Полша, Румъния, Унгария, Хърватия, Словакия, Словения, Кипър и Малта. България е все още с неясна позиция, като на 11 декември земеделският министър Кирил Вътев гласува “Въздържал се”. Темата предизвика бурна дискусия между участниците в кръглата маса и журналистите. В един момент настана хаос и възникна проблем с изслушването на взимащите думата, но ситуацията бързо бе овладяна. Присъстващите се обединиха около общото мнение, че е абсурдно и дори незаконно подобен регламент да влиза в сила, като представиха различни аргументи според професионалната си компетентност. Те настояха българското правителство да застане на страната на обществото и на производителите, като защити правото им да използват естествени и родни продукти без химическа намеса. Доктор инж. Светла Николова от сдружение „Агролинк“ заяви, че този регламент е под натиска на агрохимическото лоби с неговите “нови” генетично модифицирани организми (ГМО), създадени преди 12 години, като го обвини, че дори не си е свършило работата, както трябва, а на най-елементарно ниво – на ниво лаборатории. Тя цитира и становище на Френската агенция за здраве и безопасност от края на миналата 2023 година, което гласи, че проектът на регламент за новите геномни техники е написан на коляно, без научна обосновка и не е приложим. Доц. д-р Веселин Дочев от Земеделския институт – Шумен, от направление “Селекция на зимна обикновена пшеница в условията на биологично и конвенционално земеделие”, заяви, че не е редно новите геномни технологии да се разпространяват без наложен контрол. Подписалите се под общата позиция смятат, че новите генетично модифицирани организми задължително трябва да са етикетирани по такъв начин, че потребителите, търговците, производителите и преработвателите да могат да ги разпознават и избягват. Те бяха категорични, че клиентът има право да знае с какво работи производителят и какво той консумира. Тези ГМО-организми също трябва да продължат да бъдат обект на оценка на риска в съответствие с принципа на предпазливостта на Европейския съюз, настояват подписалите се. Народният представител от парламентарната група на „Възраждане“ – Ивайло Чорбов, който също присъства на кръглата маса, призова да бъде изказана и гледната точка на хората, които защитават идеята за навлизане на въпросния регламент. Той настоя и техните доводи да бъдат чути. Обясни че го интересува дали, в крайна сметка, има осъществени дълготрайни опити с постоянно консумиране на ГМО-организми и дали от тях вече са налични резултати. Чорбов призна, че, доколкото е запознат, такива опити не са извършвани и това автоматично прави настояването за такъв вид политики напълно безсмислено. Народният представител бе категоричен, че рискът е голям и всеки трябва да знае какво предстои. Ивелин Тончев от “Близката ферма”, занимаваща се с възстановително земеделие, коментира, че това, което се случва в момента с регламента, е хвърляне на прах в очите на обществото, че с ГМО-технологиите човечеството ще се пребори със световния глад. По думите му всичко това са политически решения, които обаче нямат нищо общо с липсата на храна Национален седмичник за финанси, икономика и политика. Ежедневни новини за водещите събития от България и света. Анализи, коментари и интервюта. Никога не пропускайте важни новини. Абонирайте се за нашия бюлетин. Изработка на уеб сайтове Всички права запазени