– Имате предвид идеята за непрекъснатостта на Народното събрание? – Такава непрекъснатост не може да бъде въведена по начина, по който те я въведоха. Най-малко, по една причина. Служебното правителство ще се отчита пред парламент, който е доказал, че не може да работи, не е излъчил управляващо мнозинство, в него постоянно се карат и от време на време се бият. Нали знаете, че където има постоянни караници и скандали, съгласие няма и не може да има? Значи там личните интереси са в надмощие, корупцията се шири, а задкулисието е силно. Всъщност, Вие един такъв парламент, в който има страшно напрежение, ще го оставите да работи и да произвежда или некачествена продукция, или продукция в полза на конкретни интереси? Нима никой не знае, че в края на мандата се приемат най-опасните закони? И Вие ще оставите подобен вреден парламент да работи заедно със служебен кабинет – защо? За да ходели министрите да се отчитат… Че те и сега се отчитат, но колко и как – всички виждаме: едни заучени въпроси водят след себе си едни заучени отговори. Всичко е толкова формално, че напоследък аз дори опозиция не виждам. Такава, каквато досега е имало в парламента през годините – силна, аргументирана, с можещи и знаещи хора, с подготвени депутати. Аз такива хора не забелязвам в днешния парламент. – Да, защото явно и тя гледа да се намести. – Точно така. И още по-интересно има. Те не са пипнали разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от Конституцията, която гласи следното: . В същото време обаче вкарват в Конституцията текст, според който президентът трябва да насрочи изборите не по-късно от един месец преди изтичането на правомощията на Народното събрание. Значи, от една страна имаме удължаване заради военното действие и извънредното положение, а от друга страна президентът трябва да насрочи избори за следващото Народно събрание и в едномесечен срок след вота трябва да го конституира. Тоест – до отпадане на обстоятелствата, което може да стане след няколко месеца или няколко години, действа старият парламент, защото споменатата разпоредба на чл. 64, ал. 2 не е променена. В същото време имаме избрано второ Народно събрание, което е свикано от президента и е започнало да работи. И какво правим с два парламента? Другият голям проблем е, че те не правят разлика между мандат и срок на пълномощия. Те са се опитали да направят нещо с клетвата – че с клетвата се прекратяват правомощията. Това обаче е нещо различно. С клетвата Вие започвате да упражнявате правомощията си, но мандатът Ви започва да тече от момента на избора. Тоест – в момента на избора ние пак ще имаме две Народни събрания – 480 народни представители, които ще получават заплати и ще бъдат осигурявани. И това ще бъде в продължение на около месец, докато бъде избрано редовно правителство. Виждате ли до какви абсурди се е стигнало в тези конституционни текстове, защото никой не е мислил? Промените се правят ей така – механично. Колкото да отчетем нещо, колкото да се похвалим пред когото трябва. Като че ли конституционните промени взеха да стават някаква мода, макар тя да показва по-скоро неуважение към самата Конституция. – Да, аз и чух този призив – президентът да извади своята Конституция. – Да. Той има право на инициатива за изменение на Конституцията, но не е длъжен да го използва. – Особено, след като народните представители взеха инициативата в свои ръце и обявиха, че това е основната им задача и че имат знанията и уменията да я изпълнят. Най-вероятно президентът е искал да види какво те предлагат. – Остави ги да видим какво ще направят. Инициативата бе поета от Народното събрание по такъв начин, че на всички им беше ясно, че некоалиционното мнозинство ще отхвърли всички негови предложения. Този тип процедури са сбъркани – един написал нещо, друг – друго, трети трето… Тук трябваше да бъдат събрани на една маса всички компетентни хора по материята, включително представителите на съдебната власт. – Да, наистина. Къде изчезнаха всички тези недоволни фондации, сдружения и граждански инициативи? Защо, откакто съществува т. нар. сглобка, те вече са доволни и всичко е мирно и тихо? Вие да ги чувате, защото аз нито ги чувам, нито ги виждам? – Да, дори започват да се карат на висок глас и да крещят. Може би заради това президентът не сложи своя проект на масата, тъй като цялата инициатива бе в ръцете на „другата страна“. – Знаете ли – българските граждани в чужбина са били може би най-лъгани през годините. В началото на прехода в чужбина е трябвало да се гласува за Велико народно събрание. И знаете ли какво се е получило? След първия тур бюлетините не са могли да пристигнат навреме и затова лидерите на СДС и БСП, председателят на ЦИК и държавния глава, който тогава се титулуваше „Председател (президент)“, в нарушение на закона решават на втория тур да няма гласуване в чужбина. И са лишили всички български граждани зад граница от правото да гласуват. Представяте ли си докъде сме стигнали? Тъй като много пъти е ставало дума за дисертацията ми, в която съм разгледала периода от 90-те години на миналия век до днешно време, с чиста съвест мога да кажа, че изкривяването е тръгнало още от началото на прехода – с Великото народно събрание и с всички взети тогава решения, включително Конституцията и смесената система. – Точно – смесената система, която бе приложена тогава, беше механично „скърпена“ и даде печелившия бонус на БСП. И този бонус дойде от едни места, на които те нямаха право, но… системата им ги даде. – Точно така, защото я преповтори. – Да, отново преписа тази система, но отново механично. И тогава, между другото, Борисов вместо със 103-ма, се оказа със 116 народни представители. Точно заради този бонус. Така че проблемите с българите зад граница наистина тръгват още от 90-е години. Имаше дори изборен район „Чужбина“ – и него ту го внасяха, ту го приемаха, ту го отменяха. Непрекъснато лъгаха хората, продължават да ги лъжат и днес. Внесъл си законопроект, предложил си отпадане на двойното гражданство, бъди така добър да го отстояваш докрай. И то с реални мотиви. Да – има едно решение срещу Молдова, да – България е направила резерва по конвенцията, но има много доводи, които подкрепят отпадането на двойното гражданство. По въпроса има широка практика на Европейския съд по правата на човека, но и там отговорите не са еднозначни. В момента даже спорим с колеги за текста, свързан с министрите – защото е написан така, че изобщо не става ясно може ли човек с двойно гражданство да стане министър, или не може. По това, което са дали като някаква аргументация, уж може. Аз обаче като чета текста, смятам, че не може, защото от старата разпоредба е отпаднала думичката „само“. Досега чл. 110 от Конституцията гласеше: „ В момента тази разпоредба изглежда така: . Налага се да припомня какво изисква прословутото второ изречение на чл 65, ал. 1 от Конституцията: . И… веднага да цитирам какво гласи старателно заобикаляното първо изречение от тази алинея: . Видяхме ли сега докъде я докарахме? От една страна бъдещият министър трябва да отговаря на изискванията за народен представител, но от друга – той може и да не отговаря на изискването да е живял 18 месеца в страната. И кой точно ще определя кой кандидат-министър на кое от двете условия е длъжен да отговаря? Разбирате ли в какви абсурди са ни вкарали конституционните реформатори? Да не говорим за другия забележителен абсурд, който въведоха – за да станеш депутат, трябва да си живял в родината година и половина без прекъсване. Нищо, че като влезеш в парламента, на практика от теб нищо не зависи – натискаш едни бутони, изказваш някакво мнение и това е. В същото време, ако искаш да станеш министър, изобщо не е важно къде си живял, защо си живял точно там и с какво си вадил хляба си. Просто се връщаш днес, а утре вече си поел поста. Прекрасно, но дали някой си дава сметка, че не друг, а членовете на Министерския съвет, т.е. премиерът и министрите осъществяват вътрешната и външната политика на държавата България? А дали изобщо си е направил труда да види колко опасно е там двойното гражданство? Национален седмичник за финанси, икономика и политика. Ежедневни новини за водещите събития от България и света. Анализи, коментари и интервюта. Никога не пропускайте важни новини. Абонирайте се за нашия бюлетин. Изработка на уеб сайтове Всички права запазени