Българите са бедни и болни и стават още по-болни заради здравната система, която им предлага да доплащат много когато са най-болни и така - вместо да помага в страната да живеят по-здрави и по-богати хора, тя прави точно обратното. Увеличаването на човешкия капитал чрез образование, опит, умения и добро здраве през целия жизнен път, е от фундаментално значение за отключването на потенциала на България. Накратко това е диагнозата на Световната банка, чиито експерти "Капитал" покани на Десетата годишна конференция "Иновации и добри практики в здравния сектор", за да представи прогноза какво ще се случи със здравето на нацията през следващите 10 години и как то да се подобри. Анна Козиел, старши специалист "Здравеопазване" в Световната банка, очерта пет приоритетни области на основаната на данни и ориентирана към пациента система. Според нея България трябва да премине от пасивна към проактивна профилактика, да се подобрят цифровите умения и знания, да се преразгледат методите на закупуване на здравни услуги, за да се повиши ефективността. Освен това тя смята, че трябва да бъде подобрена системата на първичната медицинска помощ, за да бъде намален натискът върху болниците, а също така да се намали неравноправието в здравеопазването. Защо Световната банка? Световната банка е първата институция, подпомогнала финансово и логистично здравната реформа в България през 1999 г. - създаването на здравната каса и системата на личните лекари. След това тя почти всяка година пишеше насоки за реформа, но правителствата от 2001 г. насам приемаха охотно грантовете и заемите й за промени в сектора и не пожелаха да действат по плановете, които тя им предлагаше, основно защото те включваха драстично съкращаване на раздутата болнична мрежа, преориентиране към профилактика и акцент върху извънболничната система и дългосрочните грижи. От осем години институцията не беше представяла доклад за състоянието на здравната система в България. Затова институцията беше поканена да даде своята рецепта за справянето с кризата в здравния сектор по време на Десетата годишна здравна конференция на "Капитал". Здравно неграмотни "Достъпът до интернет в България е висок, но остава недостатъчно използван и като резултат здравната грамотност е най-ниската в ЕС", коментира Анна Козиел. Тя посочва, че преждевременната смъртност преди 70 години в България е най-висока в ЕС, а смъртните случаи, дължащи се на тютюнопушене, все още са най-високите. Към пушенето се прибавят концентрацията на твърди прахови частици във въздуха, която остава най-висока в ЕС по годишни нива на концентрация. Въпреки всички вредни фактори в околната среда само малка част от хората в риск се възползват от профилактичните услуги, например по-малко от 10% от хората на 65 или повече години са ваксинирани срещу грип. Само 6 от 100 души в риск са били изследвани за колоректален рак, а 25% от жените в риск никога не са били изследвани за рак на маточната шийка или рак на гърдата, отчитат от Световната банка. Доверието на населението във ваксините е сред най-ниското в ЕС, съответно и ваксинационното покритие, коментира Козиел. На този фон само 5% от най-бедните българи са физически активни, а затлъстяването е 1.3 пъти по-разпространено сред тях, в сравнение с останалите жители на страната. Скринингът за ракови заболявания сред жените е над 3 пъти по-висок сред най-богатите. Голямото доплащане Според данните, изнесени от Световната банка, България отделя 5.5% от брутния вътрешен продукт за здраве, но пък е на трето място сред държавите-членки по преки доплащания от страна на пациента - 3% от БВП, съвсем малко след Малта и Гърция. "Това води до непосилни разходи, главно сред най-бедните. Почти две трети от най-бедните домакинства са изправени пред непосилни здравни разходи, възлизащи на 40% от платежоспособността им", коментира Анна Козиел. Според нея основната част от разходите за здравеопазване отиват за болнична помощ (36.6%) и лекарства (34.6%). Финансирането на дългосрочните грижи, както и на профилактиката (под 3%) е нищожно. Световната банка сравнява и натовареността в болниците с операции, които в повечето страни в ЕС се извършват като еднодневна хирургия. Според изчисленията й 7 от 8 рутинни хирургични процедури се третират само като болнично лечение. Например премахването на катаракта (перде на окото) в 90% от случаите в ЕС се извършва извън болниците, в България този процент е 41%. Само 0.3 от случаите на премахване на сливици в България са извън болница при средно 22.4% в ЕС. В страната няма нито една отстранена жлъчка извън болница, при средно ниво от 10% в ЕС и 56% в най-напредналите държави. Международната финансова институция коментира като проблем и неравномерното разпределение на лекарите, което е с по-висока концентрация в големите градове. Мрачното бъдеще Още през 2050 г. България ще бъде в топ 10 на страните с най-висок дял на населението над 65 години, прогнозира Анна Козиел. По думите й коефициентът на възрастовата зависимост (отношение на населението на 65+ към населението на 0-14 години) ще се увеличи от 34 през 2023 г. на 53 през 2050 г. Това ще бъде осмият най-висок дял на възрастно население в ЕС в този период. Прогнозите сочат, че не само застаряването, но и психичните проблеми и незаразните болести (сърдечносъдови заболявания, диабет и рак) ще нарастват и ще оказват огромен натиск върху здравната система. Нужните мерки Според Световната банка подобряването на здравната система ще доведе до повече човешки капитал и ще стимулира икономиката на България. "Затова трябва да бъде изградена основана на данни и ориентирана към пациента система с подобрена ефективност. Първият й приоритет трябва да бъде преминаването от пасивна към проактивна профилактика", смята Козиел. Според нея трябва да се бъде намалено неравноправието в здравеопазването и да се подобри значимо първичната медицинска помощ, за да намалее натискът върху болниците. Д-р Гергана Николова, общопрактикуващ лекар и член на управителния съвет на Българския лекарски съюз, изтъкна по време на презентацията си на конференцията, че сегашната нормативна уредба не насърчава младите лекари да специализират обща медицина и не позволява на личните лекари да направят елементарна ехография на своите пациенти, дори и да са завършили такъв курс, а трябва да ги изпратят при специалист. "Първото послание е: информацията е от значение, защото помага да приоритизираме и управляваме процесите по-добре. Второто е, че знаем какво трябва да се направи. Третото е, че промяната, реформата в здравната система е възможна", заключи Анна Козиел. Етикети