След като наскоро опитът на ПИБ да набере 300 млн. евро чрез "зелени облигации" , сега още една българска банка се сблъска с трудности на дълговите пазари. Специализираната в потребителското кредитиране Ти Би Ай банк (TBI) също се отказа от анонсираната от нея емисия за 50 млн. евро с падеж през 2026 г. И двете несъстояли се транзакции бяха започнати, за да могат институциите да отговорят на затягащите се регулаторни изисквания и по-конкретно заради предстоящото от началото на 2024 г. покачване на т.нар. . Индикативният интерес е бил достатъчен, за да може Ти Би Ай банк да пласира книжата, но търсената доходност от инвеститорите не е била приемлива за мениджмънта й. Планираната емисия имаше рейтинг Ba3 от Moody's, който попада в спекулативния сегмент от скалата на агенцията, като по неофициална информация офертите са надвишавали с няколко пункта очакванията за сделка в диапазона на около или малко над 10%. "От самото начало не бяхме под натиск да правим тази емисия. Имахме достатъчно MREL приемливи инструменти, за да посрещнем регулаторните изисквания към януари 2024, и просто искахме предварително да си подсигурим планирания растеж. Така че когато получихме заявките и те не съответстваха на очакванията ни, решихме да не продължаваме. Разликата не беше толкова голяма, но искахме да пратим сигнал, че не сме под стрес и не бихме приели непременно всяко ниво, което пазарът поиска", коментира пред "Капитал" изпълнителният директор на TBI Лукас Турса, в чийто ресор е финансирането на банката. Непокриването на MREL не е същото като капиталов недостиг и не води след себе си непременно надзорни мерки. Същевременно евентуален недостиг не е без последствия и от банките се изисква ясен план как ще го попълнят. Това освен чрез емитиране на подходящи инструменти може да става и чрез ограничаване на ръста или освобождаване от рискови активи, секюритизация и др. Според потвърдена от няколко източника на "Капитал" информация БНБ вече е дала сигнал към сектора, че е готова на известна гъвкавост (виж карето). Бизнес моделът ѝ е насочен към сравнително скъпо потребителско финансиране за т.нар. subprime и nearprime сегменти. Това са клиенти, чийто профил не позволява да се възползват от по-ниските лихви, предлагани от повечето банки - обичайно заради по-ниски доходи, несигурна работа или проблемни моменти в кредитната им история. Така TBI успява да се позиционира в тази ниша, предлагайки чувствително по-скъпи заеми, и благодарение на това извлича и доста по-високи маржове, въпреки че предлага и едни от най-високите лихви по депозити. А съответно и в последните години обичайно е лидер по рентабилност на пазара. Този модел на портфейл, почти изцяло съставен от необезпечени заеми, определено носи и опасности, като от банката са уверени, че адресират това с адекватен риск мениджмънт, бърз, но точен скоринг на клиентите и провизиране. Същевременно обаче бурният растеж води със себе си и нужда от капитал и макар такъв да се генерира от печалбите, затягащите се допълнителни изисквания създават нужда да се пласират и хибридни инструменти. Банката вече прибегна до такива на два пъти с по-малки емисии на местния пазар. През 2021 г. тя набра 10 млн. евро подчинен дълг, а през 2023 г. още 10 млн. евро - специално структурирани така, че да отговарят на MREL с 9% годишен купон. И двете се търгуват на БФБ, а отделно по информация от TBI има и още 32 млн. евро частно пласирани инструменти, отговарящи на MREL при 5-7% доходност. Те са привлечени основно от други български банки и финансови институции, сред които Интернешънъл асет банк, Общинска банка и "Евроинс". От следващата година MREL изискванията допълнително се затягат, а същевременно сумата нараства и с продължаващата експанзия на банката. В презентацията за инвеститорите се посочва, че банката си набира нужното финансиране за дейността изцяло на депозитния пазар, а излиза на капиталовите пазари единствено за да покрива регулаторните изисквания и да оптимизира капиталовата си структура. Очакванията на TBI са 2026 г. да са й нужни още 100 млн. евро приемливи инструменти за MREL, които се планираше да се набавят с облигациите - 50 млн. евро сега и още 50 млн. евро през 2024-2025 г. Сега е логично да се търси алтернативен подход, тъй като ако не бъде набавен нужният обем, това би подрязало и плановете за растеж на самата банка. Лукас Турса обясни, че банката има и планове B и C. "В TBI отблизо следим условията и може скоро да продължим с още частни пласирания или отново да прибегнем до местния или международните пазари. Лихвите на централните банки, изглежда, достигат върха си и в някакъв момент следващата година може и да започнат да се понижават", добави той. За местните банки остава сами да си набавят нужното финансиране. При средните по размер сумите не са внушителни и те успяват да си осигурят средствата чрез частни пласирания, най-често сред близки лица. За по-големите като ПИБ обаче става въпрос за значителни обеми и това е причината да се търси опит да се привлекат и външни инвеститори. Това обаче се оказва предизвикателно поради рисковия им профил и неинвестиционния клас рейтинг. TBI банк не е с местна собственост, но няма и банка майка, така че и за нея стои задачата да си набави нужния регулаторен капитал пазарно. Тя е част от регистрираната в Люксембург 4finance Group, която предлага бързи заеми на 11 пазара. Като най-голям акционер е посочен латвийският адвокат Едгарс Дупатс с малко под 30%, а до 2022 г. 49% са собственост на Вера Бойко - майка на руския милиардер Олег Бойко. След началото на войната в Украйна е предприето акционерно преструктуриране, делът на Вера Бойко е прехвърлен на членове на семейството с украински паспорти и на други лица, а групата твърди, че няма значими акционери с руско гражданство. Самият Олег Бойко попадна в санкционни списъци на Канада и Австралия, но след заведено дело първата наскоро го извади от там. Етикети