Топи се доверието и в управляващите...
Топи се доверието и в управляващите в Швейцария

Топи се доверието и в управляващите в Швейцария

Комисия по надзор в швейцарския парламент публикува на 18 ноември дългоочаквания си доклад по разследването на т. нар. “КОВИД течове”. Става въпрос за изтичането на поверителни данни и за мерки на федералното правителство да ограничи пандемията от КОВИД-19 към най-големия таблоид на Швейцария от канцеларията на президента Ален Берсе. Което, според членовете на комисията, подкопава доверието в управляващите. Работната гупа е разследвала колко течове е имало, като е акцентирала върху ролята на министерството на вътрешните работи на Берсе, чийто министър е бил наясно с обмена на информация между шефа на връзките на обществеността на здравното ведомство и медиите, но не е бил запознат с нейното съдържание. А последващото изтриване на някои електронни съобщения и липсата на пълен достъп до други е направило невъзможна окончателната и пълна проверка, посочва в официално изявление парламентарната комисия. Ясно е обаче, че някои медии са получавали забранени за публикуване отчети за пандемията с “конкретна честота” и че шефът на медийната група “Рингиер” Марк Валдер, която публикува “Блик”, е получил един класифициран като конфиденциален документ от бившия ръководител на швейцарското министерство на здравеопазването. “Всичките интервюирани членове на Федералния съвет на Швейцария подчертават, че техните ведомства провеждат политика, която категорично не толерира каквито и да било прояви на недискретност”, заключава комисията. Което прави “масовото разпространение” на смятаната за поверителна информация още по-учудващо. В заключението на работната група се подчертава също, че Федералният съвет “досега не е успял да се справи ефективно с проблема за течовете”, във ръзка с което са направени девет препоръки за подобрения, които правителството трябва да изпълни до февруари 2024 година. Берсе беше министър на здравеопазването на алпийската държава по време на пандемията и през 2023-а изпълнява и ролята на ротационен президент на Федералния съвет на швейцарската конфедерация. Скандалът избухна през януари, малко след като той пое управлението, и доведе до призиви да подаде оставка. В доклада на парламентарната комисия не се споменава поименно Берсе или който и да било официален представител на правителството, а и самият президент отрича да има представа за течовете. Министерството на здравеопазването пък направи официално изявление по повод на доклада на 18 ноември, в което подчертава, че въпреки анализираните повече от 10 хил. електронни писма за период от повече от две години, “няма доказателства, че съдържащата се в тях информация е довела до предварително разгласяване на конфиденциалната дейност на Федералния съвет”. В изявлението се твърди още, че “няма факти, подкрепящи тезата”, че информацията от бившия шеф на отдела за връзки с обществеността на министерството е станала причина за разпространяването на новини преди официалните правителствени съобщения или че въпросните “случаи на недискретност са разпоредени от шефа на отдела или че той е знаел за тях”. Швейцарските медии като цяло са разочаровани от доклада на парламентарната комисия. По оценка на вестник “Тагес-анцайгер” мисията не е изпълнена, защото работната група е извършила “забележителна” работа по анализирането на 500 медийни публикации, но нищо повече. Журналистите критикуват факта, че за 10 месеца са били разпитани само 16 души и никой от тях не е бил извън министерството на Берсе (с изключение на членовете на правителството). В резултат на което на светло са излезли оскъдни факти. А отговор на основния въпрос дали президентът е знаел за тези течове няма. Нещо повече, критиките на комитета са насочени основно към правителството и медиите. За “Нойе Цюрхер” е учудващо заключението на комисията, че Берсе не е знаел нищо за съдържанието на обменената информация между тогавашния му ръководител на отдела за връзки с обществеността Петер Лойнер и шефа на “Рингиер” Марк Валдер. Просто защото “е установено, че поверителна информация от 38 от 50 правителствени съвещания е изтекла в публичното пространство”. Журналистите резюмират, че “културата на издаване на тайни е разпространена широко във Федералния парламент и правителството не прави нищо по въпроса” “Швайц ам вохененде” критикува остро парламентарната комисия и я определя като “беззъб орган, който вероятно няма волята да бръкне дълбоко в случая”. “Блик”, чийто издател е “Рингиер”, критикува разследването на комисията като небалансирано, защото работната група се е съсредоточила единствено върху министерството на Берсе и от нито едно друго ведомство не са изискани и анализирани електронни съобщения на служители. Вестникът пише още, че “едно безпристрастно и балансирано проучване би изглеждало различно” и че няма “истинско желание да се стигне до дъното на случилото се”. “Льо тамп” намира доклада на комисията за непълен и препоръчва “да се хвърли светлина върху тъмните страни”. За журналистите отговорността на Берсе е “очевидна”. “Либерте” пък смята, че парламентарната комисия не е постигнала целта си след като не е назовала никакви отговорни за течовете субекти. И че ограничените налични опции на политиците обясняват резултата: ако някой откаже да предостави, например, частна електронна кореспонденция, политическият орган има малко на брой възможности за действие. Национален седмичник за финанси, икономика и политика. Ежедневни новини за водещите събития от България и света. Анализи, коментари и интервюта. Никога не пропускайте важни новини. Абонирайте се за нашия бюлетин. Изработка на уеб сайтове Всички права запазени

Източник на новината

Banker

Вижте оригинала