Стигна се до пошлост – Лили Иванова в тоалет като от . (дори Евгени Минчев се възмути от някои "прелести" на примата...) Нафталинените Мими Иванова, Васил Найденов, Георги Христов и прочие соцестрадни изпълнители зарадваха шепата защитници на МОЧА и с това им се изчерпа. Царство на плейбека. бТВ се опита да мине с концерт на участниците в „Гласът на България“, но и емоциите в посока на родни таланти вече са на изкуствено дишане. За Драго Чая по БНТ да не говорим. Там някъде втръснали до повръщане актьори (някои от тях талантливи) инквизираха зрителите с есхумация на стари скечове и вицове като "Дай рибу, рибу бай..." Нищо ново и свежо. И когато празниците отшумяха и зрителят реши, че ще види нещо все пак нормално – нов удар в слънчевия сплит: засмян до уши водещият Петър Дочев продължи да ни занимава с личните си преживелици, философска мътилка и перчене като попрезрял селски ерген, на когото се лепят най-закъсалите моми. Този екземпляр наистина си мисли, че зрителите са някаква зомбирана маса, която може да изтърпи всякакви тъпоумия. Два дена подред разказва какво е видял и чул в Париж, където бил неотдавна. Дори партньорът му Деси Стоянова не може да схване какво се опитва да каже въпросният индивид с брътвежите за някаква фондация, която развива дейност във Фронция, но всъщност не е точно френска и още неща, невъзможни за превод на човешки. Същият самовлюбен Дочев, който разперва пера като надут паун през пет минути, не спира да напомня, че е актьор, видял всьо и вся, освен това и мъдрец. За такива един скромен труженик на киното и сцената – Марлон Брандо, е казал: „ “. Телевизиите отдавна бълват продукции на ниво „тиня“, но напоследък нещата отиват към тресавище. И на този кафяво-немощен и упадъчно-изморителен фон грее малка, упорита светлинка. Светлинка, която сгрява душите със стилен букет от звуци и завладяващи разкази. Става дума за Васил Върбанов и неговото авторско предаване „Моят плейлист“ по БНТ. Истински оазис за интелигентност и храброст в клокочещата заплашително чалгарска бездна. Пред Нова година например гост на известния познавач на рока и ръгби спорта бе Явор Русинов. Двамата кротко обсъждаха музикални теми, а се получи океан от информация, поднесена по завидно достъпен начин и очароващо присъствие. Научихме за 1500 родопски песни, за чисто българската музика, нейната оригиналност и неповторимост, за света, който я приема като съкровищница и извор на вдъхновение. И през нея стигнаха да Питър Гейбриел, а накрая ни заведоха за ръчичка на самия Еверест – Реквием на Моцарт в изпълнение на Виенската филхармония и хор под диригентството на Херберт фон Караян. Дори най-ощетения в мисловно отношение чалгар би усетил как истинското вълшебство прониква в опустошеното му сърце чрез музиката на Амадеус. Ще спомена още разговорите на Върбанов с Огнян Ангелов, Теодора Димова, Боряна Туманова, Ясен Гюзелев, Румен Бояджиев, Здравка Евтимова, Ваня Монева, Митко Павлов, Теодор Ушев и много други. Голяма част от тези хора рядко „помирисват“ телевизионни студия. Защото не са вървежни, биха казали вездесъщите продуценти и телевизионери, окупирали тв програмите, филмите и реалититата, но най-вече ТВ-бюджетите. Споменатият вече по-горе Марлон Брандо е казал още: „Не търсете връзка между размера на вашите хонорари и вашия талант“. И те не търсят връзка, защото такава няма. Но хонорарите ги откриват безпогрешно, като обучено прасе трюфели.