В последните години конфликтите по света избухват един след друг. Все повече сериозни експерти са притеснени, че ескалацията на напрежението в даден регион може да се превърне в спусък за Трета световна война. И все пак къде и кога е най-вероятно да стане това? Най-новият конфликт между Израел и „Хамас” рискува да въвлече регионалните сили в по-голям сблъсък с последствия далеч отвъд Близкия изток. "През юли ще настъпи паника": Ясновидка съобщи кога ще е началото на Третата световна... Очаква се Израел да изпрати сухопътни войски в Газа в отговор на кървавите атаки на „Хамас”, извършени миналата събота. Въпросът сега е как конфронтацията може да ескалира, смята Мири Ейсин, пенсиониран полковник от военното разузнаване и сега ръководител на Института за борба с тероризма в университета „Райхман” в Израел. Страхът, че сме все по-близо до световна война Пред „Форчън” тя пита: „Ако Иран има пръст в това, трябва ли да действаме превантивно?” Анализатори от Стокхолмския международен институт за изследване на мира предупредиха това лято, че светът „навлиза в един от най-опасните периоди в човешката история”, като броят на активните ядрени бойни глави, притежавани от големите военни сили, се е увеличил през изминалата година до приблизително 12 512. Ислямските държави срещу САЩ и Израел Израелският премиер Бенямин Нетаняху „прекара последните три десетилетия в алармиране за ядрената програма на Иран” и многократно заплашваше да атакува ислямската република. След нападението на „Хамас” над Израел той „може най-накрая да успее да действа в съответствие със страховете си”, посочва Ал Джазира. Медведев предупреди за Трета световна война И ако Израел открие повод за действие, глобалното безпокойство ще нарасне. Нетаняху и неговите министри могат да имат нещо много различно предвид разполагането на войски на САЩ в региона, което надхвърля военното възпиране и политическото позиране. Израел може да реши най-накрая да приключи проблема с Иран. А Техеран може да се обърне към своите съюзници – Пекин и Москва, счита Брандън Уайхърт, геополитически анализатор и автор на „Войната в сянка: Стремежът на Иран към надмощие”, интервюиран от „Експрес”. И все пак това е малко вероятен сценарий. Нито Русия, нито Китай имат достатъчно важни интереси в Близкия изток, за да рискуват пълномащабна война със САЩ заради тях. А водещата регионална сила – сунитската Саудитска Арабия, разглежда Палестина като прокси на шиитски Иран и едва ли ще се намеси в негова подкрепа. Въпреки че турският президент Реджеп Ердоган се опитва да действа като балансьор в Близкия изток, Турция също е предимно сунитска страна. За Русия и Китай конфликтът в Газа е преди всичко повод да пробват силите си на политическата сцена срещу САЩ, но не и причина за военна намеса. Русия срещу САЩ Русия вече има достатъчно проблеми със зле планирана си инвазия в Украйна, за да се включи в друга война. Руското нахлуване в Украйна, което започна през февруари 2022 г., е описано от „Политико” като „по-опасно от всичко, което Европа е виждала след края на Втората световна война”. Вашингтон обезпокоен от действията на Китай Според „Уолстрийт джърнъл” загубите на Русия във войната само „увеличават риска” руският президент Владимир Путин да разшири конфликта. А заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев открито заплаши, че с военната помощ за Украйна, западните държави водят ситуацията към Трета световна война. „Всъщност това е задънена улица. Третата световна война наближава”, написа Медведев в Телеграм. Въпреки войнствената реторика на Медведев, руският елит едва ли е готов да пробва шансовете си в ядрен апокалипсис. Към момента, с помощта на Запада, Украйна успява да стабилизира положението на фронта. Но нейното контранастъпление изглежда претърпява неуспех. Така конфликтът се превръща все повече в битка на изтощение. Тайван държава ли е, или не? Въпросът е кой ще издържи по-дълго? Русия, чиито военен бюджет за следващата година ще нарасне със 70%, от 63 млрд. долара, до 107 млрд. долара или 6% от нейния брутен вътрешен продукт, но по данни на „Ройтерс” са предвидени и близо 110 млрд. долара като класифицирани разходи за неопределени, вероятно свързани с войната цели. Или Украйна, която се опитва скоростно да увеличи отбранителната си продукция, но продължава до голяма степен да зависи от военната и финансова помощ на Запада. В тази ситуация Русия има полза от разпалването на всякакви конфликти, които отвличат ресурсите на САЩ и ЕС от украинската кауза, но не и от пряко участие в тях. Украйна обаче, поне засега, не е заплаха за Русия, която да налага ядрен отговор, според руската отбранителна доктрина. Кремъл би рискувал световна война само ако пряко е застрашена Руската федерация или режимът на руския президент Владимир Путин. Япония се готви за война Пекин няма особени интереси, свързани с украинската война, въпреки формалния си политически съюз с Москва. Китай например забрани износа на дронове с двойно предназначение - способни да пренасят бомби, както за Украйна, така и за Русия. Китай срещу САЩ Китай вече не е само икономическа, но глобална политическа и военна сила. И все пак основният му фокус е свързан с казуса с Тайван и противопоставянето на влиянието на САЩ в Източна Азия и Тихия океан. Според харвардския професор Греъм Алисън двете суперсили са обречени да попаднат в „капана на Тукидид”. Името идва от описанието на гръцкия историк Тукидид на причините за Пелопонеските войни между Атина и Спарта. И това е събитиен модел, който се повтаря отново и отново в историята, когато нова политическа, военна и икономическа сила оспорва установения ред, както атиняните и техните съюзници преди близо 2500 години. По същия начин Римската република оспорва хегемонията на Картаген в Средиземно море в Пуническите войни. Арабите почти превземат Византия. Русия води редица войни с Османската и Шведската империи и с Жечпосполита. А в началото на XX век, наскоро създадената Германска империя започва Първата световна война, изходът от която води до Втората световна война. Следвайки този исторически модел военен конфликт между Китай и САЩ изглежда неизбежен, като и двете държави съвсем сериозно се готвят за такъв, с презумпцията, че готовността може да накара противника да се откаже от действие. Според Националната отбранителна стратегия на САЩ, Китай се разглежда като основна заплаха и се очаква вероятността от въоръжен конфликт да нарасне през следващото десетилетие. Най-вероятният повод, който може да разпали война между двете суперсили, изглежда е статутът на Тайван. На острова, за който Китайската народна република претендира, в момента се намира демократичната Република Китай, която не е официално призната от САЩ, но има договор за отбрана с тях. Тайван обаче съвсем не е единствената точка на напрежение в Източна Азия. Пекин е в обтегнати отношения и с бившата американска територия - Филипините, където САЩ в момента строят няколко нови военни бази. Япония, друг съюзник на Вашингтон в региона, се превъоръжава бързо заради китайската заплаха. Продължава да тлее и конфликтът между Северна и Южна Корея, зад които стоят съответно Китай и САЩ. Във всяка една от тези точки на напрежение може да пламне искрата, която да разпали война между двете големи ядрени сили.