Турция е по-близо до даване на "зелена светлина" за разширяване на НАТО въпреки възмущението си от войната на Израел с Хамас. Дискусиите в комисията по външните работи на парламента представляват ключов момент както за европейската сигурност, така и за отношенията на турската държава със Запада. Швеция и Финландия се отказаха от десетилетия на военна необвързаност и потърсиха ядрената защита, осигурена от ръководената от САЩ организация в отговор на инвазията на Русия в Украйна миналата година. Техните кандидатури спечелиха бързо одобрение от всички други членки на НАТО с изключение на Турция и Унгария. Анкара и Будапеща в крайна сметка отстъпиха и приеха Финландия в блока тази година. Стъпката удвои дължината на границата на НАТО с Русия и подсили сигурността на трите по-малки балтийски държави, които се присъединиха към блока след разпадането на СССР. Но Турция отприщи гнева си срещу Швеция - либерална скандинавска нация, която отвори вратите си за мигранти през последните десетилетия - заради отказа на страната да се справи с кюрдските групи, които Анкара отдавна смята за терористи. Унгария следва примера на Турция в 18-месечната сага. Западните съюзници алармират, че унгарският министър-председател Виктор Орбан използва близките си връзки с руския държавен глава Владимир Путин, за да подкопае НАТО и да посее разделение в Европа. Турският лидер Реджеп Тайип Ердоган официално подписа молбата на Швеция на знакова среща на върха на НАТО през юли.