Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен одобри и похвали споразумение, според което Албания ще приеме хиляди мигранти, прехвърлени там от италианските власти, предаде Асошиейтед прес . Междувременно албанският Конституционен съд отложи реализацията на споразумението, за да се изяснят правни въпроси. Става въпрос за незаконни мигранти, които са потеглили към Италия най-вече по море и са намерени и спасени от италианската брегова охрана в местни или международни води. В писмо до лидерите на ЕС, които се срещнаха днес в Брюксел, Урсула фон дер Лайен похвали „значимите инициативи“ за ограничаване на миграцията в някои от 27-те държави членки на ЕС, включително „оперативното споразумение между Италия и Албания“. „Това служи като пример за нестандартно мислене, основано на справедливо споделяне на отговорностите с трети страни, съобразено с правото на ЕС и международното право“, пише фон дер Лайен. Съгласно петгодишното споразумение, обявено миналия месец, Албания ще приюти до 36 000 мигранти за една година. Това се равнява на около 3000 души на месец. Въпреки че са прехвърлени в Албания, мигрантите ще могат да кандидатстват за убежище в Италия. Те ще бъдат настанявани в два албански центъра, докато кандидатурите им се разглеждат в Италия, която ще остане правно отговорна за мигрантите по време на целия процес. Италия ще приема кандидатурите им, в случай че им бъде предоставена международна закрила, или ще организира депортирането им от Албания, ако получат отказ. Вчера Конституционният съд на Албания попречи на депутатите да ратифицират споразумението. Главният съдия там заяви, че на 18 януари ще се проведе публично изслушване, за да се определи дали споразумението нарушава албанската конституция. Решението за забавяне на сделката беше взето, след като опозицията в Албания подаде петиция до съда с аргумента, че настаняването на мигрантите по предложения начин е в нарушение на международното право и ще лиши самите мигранти от „всяко право, което албанската конституция предлага на хората“. Днес комисарят по правата на човека на Съвета на Европа Дуня Миятович също изрази загриженост относно споразумението между Италия и Албания. В доклад, изготвен след посещението на комисаря в Италия през юни, се посочва, че „задържането на бежанци, лица, търсещи убежище, и мигранти на чужда територия по начина, който е предвиден в меморандума“, може да лиши тези хора от „ключови гаранции за правата на човека“. В същия документ се отбелязва, че сделката „се характеризира с много правни неясноти“. Европейската комисия е предоставила 473 млн. евро за подпомагане на укрепването на външните граници на ЕС, по-специално за засилване на наблюдението на сухопътните граници, включително за техническо оборудване за наблюдение, пише в писмото на Урсула фон дер Лайен. Пояснява се, че „подобни инвестиции са нужни и за наблюдение на морските граници“. След като през 2015 г. в Европейския съюз влязоха много над един милион мигранти, ЕС сключи сделка с Турция, включваща милиарди евро за подпомагане на сирийските бежанци на нейна територия, ускорени преговори за членство и визови стимули, за да убеди турския президент Реджеп Тайип Ердоган да предотврати заминаването на мигранти към Европа. Въпреки разходите и провала в крайна сметка на сделката, тя бързо намали пристигащите мигранти от Турция до почти пълен застой. Поради това ЕС продължи да работи за сключването на подобни договорености с други държави, които мигрантите напускат или през които преминават, за да стигнат до Европа. „Агенциите на ЕС продължиха да разширяват своето участие в Северна Африка, като изградиха отношения с Тунис, Египет и Мароко“, заявява Фон дер Лайен в писмото си. Тя съобщава, че високопоставен служител на ЕС е изпратен в Мавритания, Сенегал, Кот д'Ивоар, Гамбия и Гвинея, отчасти за да им напомни „как визовата политика може да възпрепятства нерегламентираното движение“ на хора, след като през последните месеци броят на мигрантите, пристигащи на италианския остров Лампедуза, нарасна. Фон дер Лайен заяви също така, че Комисията е продължила да „умножава и задълбочава партньорствата си в областта на миграцията“ през 2023 г., включително с Бангладеш, Ирак, Нигерия и Пакистан.