В първия ден на годината празнуваме който е на името на . Той е вселенски отец и учител на Църквата, почитан като един от най-всестранно образованите за времето си хора. Василий учи първо в Кесария, Кападокия, където се сприятелява с Григорий Богослов. Продължава обучението си в Атина в училище, в което се подготвя и бъдещия император Юлиан Апостат. След като завършва своето обучение Свети Василий Велики създава скромно монашеско убежище до град Неокесария при река Ирис. При него се премества да живее и верният му приятел Григорий Богослов. В манастира те създават правилник на монашеския живот, който след това се прилага от православната църква. Свети Василий Велики си остава един от най-видните апологети на източната църква. 1 януари наричаме още . От древни времена на този ден деца и млади мъже взимат дряновица и с песни и стихове сурвакат за здраве по-възрастните от тях. За добрите им пожелания, те ги даряват с пари, орехи, плодове и други дарове. Дрянът е избран от народа за сурвакане, защото е силно дърво. Той пръв цъфти, а плодовете му последни узряват. Дряновите пръчки се украсяват с цветни хартии, към тях се привързват пуканки и сушени плодове. В някои села се използват и пръчки от круша. Днес се приготвя традиционната баница с късмети. Пожеланията се увиват около пъпка от дрян, слага се и пара. Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването – колективно гадаене коя мома за кого ще се омъжи.