Преображенията наистина са изумителни. Бойко Борисов се предреши като оставяйки в миналото подаръци от рода на овчарски кученца и турски потоци. Делян Пеевски се трансформира в яростен борец за върховенство на правото и прочистване на корупционерите, заличавайки от биографията си епизодите, свързани с ликвидирането на Булгартабак и КТБ. Демократичните българи, осъществили героичния морски десант в имението на Доган, припознаха политическата му рожба, като след десет години терзания намериха отговора на сакралния въпрос „Кой?“ – „Свой!“. ПП-тата, които обясняваха смисъла на съществуването си с разрушаването на модела, създаден от Борисов и Пеевски, изпраха и изгладиха тези злодеи злосторни и се вписаха идеално във въпросния модел. Овчите кожи, наметнати от политическите вълци, очевидно имат и друго магическо свойство – осъществяват на практика лозунга, изписан на фасадата на Народното събрание. Съединението на различните поколения на статуквото им даде сила да правят неща, немислими за всяко от тях поотделно дори и на върха на тяхната мощ. Римейкът на прочутия призив от Комунистическия манифест е факт: Разбира се, тези немислими превъплъщения се оправдават с необходимостта от „стабилно управление“, „укрепване на парламентаризма“ и „отстояване на единствено правилния цивилизационен геополитически курс към пълната победа на евроатлантизма“. В действителност, безцеремонно налаганите конституционни, законови и кадрови решения целят единствено постигане на лична и групова недосегаемост на главните действащи лица, когато маските паднат. Дори да бяха напълно искрени в заявленията и намеренията си, ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС нямат дори минималната легитимност за бруталното налагане на политическите си решения. Тук главният проблем не е във факта, че заедно трите формации представляват под 25 на сто от българите с право на глас, нито дори в това, че демонстративно отказват да чуят аргументите на останалите три четвърти от нацията. Всеки има право да се променя или, както казва Бърнард Шоу, „само кравата не сменя възгледите си“. Но в дадения случай вълците се опитват да излъжат не само обществото, намятайки овчите кожи. Те безцеремонно защото им обещаваха при никакви обстоятелства да не влизат в сговор с днешните си ортаци. Именно затова управляващата тройна коалиция има нулева легитимност. Злоупотребата с полученото доверие е чудовищна. Но, нека повторим, ако случилото се бе компромис в името на публичния интерес, този грях би могъл да бъде простен, разбира се, при наличие на обществено необходим резултат. Истината обаче е коренно различна и дълбоко отблъскваща. Под овчите кожи нравът на участниците в сговора е същият, целите им – неизменни, интересите им, макар и временно съвпадащи, скоро ще се разминат драматично. И най-лошото – всичко, направено уж в името на обществото, ще бъде платено от хората по най-тежката тарифа. Освен ако най-после в България не дойде времето, в което за (зло)употребата с власт се носи истинска и пълна отговорност. Представяйки се за верни и всеотдайни евроатлантици, Борисов, Пеевски, Иванов, Петков, Денков, Василев и останалите водачи на управляващата коалиция целят Борисов пази кожата си в преносния и буквалния смисъл, като е готов да жертва всеки от партията си и партията като цяло. (Овчата кожа на силния лидер отдавна е раздрана и дори в ГЕРБ мнозина имат едно наум какво може да им се случи и дали не е време да предприемат по-решителни действия срещу партийния самодържец.) Освен от обсесията, че може да се превърне в национален лидер, Пеевски е воден от съвсем прагматичен интерес – да бъде изваден от американските и британските черни списъци, които носят далеч не главно имиджови щети. За върхушката на „Да, България“ това е последната възможност да се вредят на някое топло местенце в Европа или поне на защитена мандатна позиция у нас. При ПП нещата са съвсем ясни, тъй като те напълно откровено разкриха помислите си в записаното нощно заседание. За тях е важно, след като „поработят няколко месеца и си идат на островите“, да не ги подгонят тези, чиито поръчки днес изпълняват. Всички изброени се ненавиждат помежду си, мразят неистово президента и се страхуват до смърт от възмездие. Трудно е да си представим подобна вероятно цялата власт на Земята не си струва дори денонощие, изпълнено с такива преживявания. Но не можем да отречем, че лицемерието и измамата им идват отвътре. Някои от тях така убедено дефилират в овчите кожи, че на моменти наистина се възприемат като нежно блеещи агънца. Неслучайно казват, че добрият измамник е този, който сам вярва в своите лъжи. Нашенските вълци в овчи кожи обаче имат един голям проблем – те са не просто измамници, а разкрити измамници. За огромното мнозинство от българите, вкл. за голяма част от хората, гласували за ГЕРБ и ПП-ДБ, истината отдавна е ясна. Тези, които ликуваха около тортата с човешки крайници, са едно нищожно малцинство (в прекия и преносния смисъл). Останалите проглеждат и окончателно ще отрезвеят, натрупана от избраниците им. Още по-страшно за чувстващите се всесилни днес е това, че чуждите им господари също са напълно наясно с истинските мотиви на „преданите евроатлантици“. Нещо повече, те отдавна имат отработена технология как се постъпва с подобни марионетки, след като са изпълнили предназначението си и станат ненужни. (Достатъчно е да припомним крилатата мисъл „Той, разбира се, е кучи син, но наш кучи син“ и съдбата на десетки подобни проксита.) Овчите кожи помагат до време. Те могат да осигурят влизане в кошарата, но не гарантират безопасно излизане. Национален седмичник за финанси, икономика и политика. Ежедневни новини за водещите събития от България и света. Анализи, коментари и интервюта. Никога не пропускайте важни новини. Абонирайте се за нашия бюлетин. Изработка на уеб сайтове Всички права запазени