Второто плащане по Плана за...
Второто плащане по Плана за възстановяване няма да е пълно, предупреждава Атанас Пеканов

Второто плащане по Плана за възстановяване няма да е пълно, предупреждава Атанас Пеканов

“По отношение на европейското финансиране сегашното правителство се проваля.” Това обяви в ефира на Българското национално радио бившият вицепремиер по управлението на европейските средства в два служебни кабинета на Румен Радев – Атанас Пеканов. Той обясни, че второто плащане по Плана за възстановяване няма да бъде пълно, защото голяма част от законите са били приети по начин, който не отговаря на изискванията на Европейската комисия. По думите му и премиерът Николай Денков, и министърът на финансите Асен Василев, са заявили, че парите идват и че те, като направят сглобката и гласуват законите, и средствата веднага ще дойдат. Първо обещавали, че това ще стане до края на 2023 година. Пеканов припомни, че имало предизборно видео, в което Асен Василев заявява, че служебният кабинет нищо не разбира и че парите по Плана за възстановяване и устойчивост ще дойдат до края на годината. Освен това бившият вицепремиер по европейските средства предупреди, че когато най-накрая парите по Плана за възстановяване и устойчивост дойдат, те няма да бъдат в договорения вече размер. Причината е, че голяма част от законите, които са били съгласувани по времето на служебния кабинет, по време на сглобката са били гласувани от парламента по такъв начин, че не отговарят на това, което очакват от нас в Брюксел. Като пример той даде Закона за сигналите срещу корупция. Министърът на правосъдието Крум Зарков го бил написал още през януари 2023 година, но парламентът го отхвърлил – написал свой вариант, който според Пеканов няма да бъде приет от Европейската комисия. Пеканов припомни, че въпросният закон е как да се защитават лицата, които подават сигнали за нередности. Като друг пример Пеканов даде пътната карта за декарбонизация. Той обясни, че това било експертен документ и заради това Европейската комисия държала той да бъде написан от независими експерти. Такава група била създадена и в нейния състав влизали преподаватели от различни университети. В продължение на близо година тя работила по документа, който трябвало да начертае как трябва да се развива икономиката на страната до 2030 г. – 2040 година с цел намаляване на вредните емисии и извършване на зелената трансформация. През септември 2023 г. обаче за една вечер и на коляно Министерскиятт съвет пренаписал документа по начин, по който да отговаря на договореното по време на протестите на миньорите. Според Пеканов сега тази пътна карта не отговаря на онова, което е било договорено, за да получим 1.3 млрд. евро по Плана за възстановяване. Ето защо най-вероятно ще получим около 1 млрд. евро. Пеканов поясни, че не обвинява за случилото се Асен Василев. Според него фаталната грешка била сливането на позициите на вицепремиера по европейските средства с тази на финансовия министър. Пеканов отбеляза, че финансовият министър има достатъчно много работа – занимава се с фиска, с бюджета и по двете теми постоянно го викат в парламента, а вицепремиерът по европейските средства принципно има различни ангажименти – той се занимава с дипломация, пътува до Брюксел, където обяснява кое е възможно да се случи и кое не, за кое да се изчака. Към момента Пеканов призна, че не знае какво се случва по въпросите, за които той преди е отговарял. По отношение на членството ни в Шенген, Атанас Пеканов коментира, че правителството “Денков – Габриел” е постъпило нечестно, като е обявило, че за месеците, в които то управлява България, е направило всичко, за да се случи въпросният напредък. Бившият вицепремиер отбеляза, че това не е вярно, защото и служебните правителства са направили много. “Само аз, докато бях вицепремиер, съм се срещал с австрийския канцлер Нехамер повече пъти, отколкото настоящият министър-председател Николай Денков,” отбеляза Пеканов и уточни, че в действителност президентът Румен Радев и канцлерът Карл Нехамер дали идеята и настоявали пред Европейската комисия България да получи повече средства за охрана на границата. Пеканов обясни, че дълги години Европейската комисия била непреклонно – тя не желаела да се дават пари за охрана на границите, защото нямала намерение да превръща Европа в крепост. Но в един момент се оказало, че страните в централна Европа се опитват да превърнат европейските членки от периферията в защитна стена. След дълги преговори и убеждавания по време на служебния кабинет Европейската комисия се съгласила да даде пари за затягане охраната по външната граница на Съюза. Пеканов добави и че ангажиментът от страна на Марк Рюте, че ще свали ветото на Нидерландия за членството на България в Шенген тогава, когато падне Механизмът за наблюдение на правосъдната ни система, също бил поет под влиянието на служебните кабинети. А по отношение на влизането на България в еврозоната през 2025 г., Пеканов отбеляза, че има проблем и той се дължи на обстоятелството, че между инфлацията в България и тази в еврозоната има разлика – у нас тя продължава да бъде много голяма, а това означава, че ние не отговаряме на един от важните критерии. Национален седмичник за финанси, икономика и политика. Ежедневни новини за водещите събития от България и света. Анализи, коментари и интервюта. Никога не пропускайте важни новини. Абонирайте се за нашия бюлетин. Изработка на уеб сайтове Всички права запазени

Източник на новината

Banker

Вижте оригинала