Не е изключено спекулативно вдигане на цените на всички видове имоти в България при влизането на страната в еврозоната, но това ще е краткосрочно, коментира главният анализатор на Националния регистър за ново строителство и реконструкции в България Петър Мастиков, цитиран от БТА в сряда. Според него поскъпването няма да е с интензивността от последните две години, а след това ще има стабилизация на ценовите равнища с известни флуктуации при различните типове строителство. По думите му при жилищното строителство очакванията за тази година са за успокояване и лек спад с до 5 на сто. При офис площите ще се запази тенденцията от миналата година на ръст на строителството им с 30 на сто, очакваното увеличение при ваканционното строителство е за над 20 на сто. Оптимистичните очаквания за новите обекти в сегментите индустриални площи, офис сгради, ваканционни обекти и хотели са свързани с присъединяването на България към Шенген и еврозоната, което би трябвало да доведе до увеличаване на конкурентоспособността и темповете на растеж на икономиката и оттам на доходите на хората и появата на повече свободни средства при населението за покупка на имоти за жилищни и инвестиционни цели, а при бизнеса - за развитие на дейността и откриване на нови производства, смята анализаторът. Неговите очаквания са цените на жилищата през 2024 г. да се задържат на миналогодишните равнища. Причината е в спада на борсовите цени на основните строителни материали, който обаче се компенсира от увеличаването на разходите за труд. Мастиков посочи, че България през втория си пик на строителство на имоти за последните 20 години. Първият е от 2007 г., сегашният ръст обаче навлиза в трайно плато, след което е най-вероятно цените да намалеят. От 2008 г. не сме имали такъв обем ново строителство във всички типове функционални сегменти, какъвто отчитаме през 2023 г., коментира експертът. За миналата година обемите са били 7.650 млн. квадратни метра РЗП, което макар и да не е с голям процент увеличение спрямо 2022 г., е рекорд за последните 15 години, допълни Мастиков в интервю за държавната агенция. Жилищното строителство формира 70 на сто от започнатите нови проекти през 2023 г., регистрира спад от 6.56 на сто на годишна база, който ще прибави нови до 5 процента надолу през тази година. Намалението обаче е компенсирано от ръста от 30 процента при новите офис сгради и започнали ваканционни проекти в курортите "Боровец", "Пампорово" и Банско, добавящи над 20% в този сегмент. Висока инвестиционна активност през миналата година се отчита при специализираните сгради – например болници, детски градини, училища, като само при болниците стартиралите проекти са 16 – предимно частни, но има и държавни и общински, обяснява анализаторът. При новото строителство на хотелите има ръст с близо 100 процента през 2023 г. – от 70 000 през 2022 г. на над 140 000 квадратни метра РЗП, като положителната тенденция се отнася както за градските, така и за хотелите по морето. Очакванията са и тази година да продължи тази тенденция. За миналата година се отчита увеличение с 4 на сто при търговските площи и започнатите обеми достигат 400 000 квадратни метра с превес на ритейл парковете. Само в столицата миналата година започнаха да изграждат два нови големи търговски парка и още един голям се разширява. Като концепция моловете са достатъчно като брой за България, но не може да се изключи вероятността от мащабно инвестиционно решение, коментира Мастиков и напомни, че в момента се подготвя нов проект в Пловдив. Чисто еволюционно в световен мащаб по-малките и средните шопинг центрове отстъпиха място на големите и мега търговските центрове, които предлагат повече развлечения и търговски площи, напомни експертът. В повечето случаи залезът на подобни малки и средни комплекси идва по финансови причини заради мащабните заеми за изграждането им, имаше и примери във Варна на преустройване на търговски център в офис център. Бъдещата нова функционалност на такива обекти зависи от икономическата изгода от преустройството им, коментира той. София запазва лидерската си позиция в новото строителство, следвана от Пловдив, а през миналата година Бургас измества Варна от третата позиция. Значително увеличение на инвестициите в ново строителство се забелязва в Русе и Плевен, където ръстовете съответно са един път и половина и два пъти половина. В тези градове се очаква и ясно изразно развитие на индустриалното строителство заради развитието на магистралните връзки, свързващи София – Плевен – Русе, тенденцията за ясно изразено индустриално строителство да се развие, смята експертът. По думите му има ясна тенденция за увеличение на средната площ на жилищата и в новите проекти те са с повече стаи. Увеличава се броят на тристайните и четиристайните апартаменти, а например за София все повече намаляват проектите за жилищни сгради, в които се предлагат студиа – една стая, която е хол, кухня и спалня. Заради засиления интерес от страна на купувачите и високите цени все повече стават проектите на жилищни сгради с повече от необходимия изискуем брой гаражи и паркоместа. Това определя ясната тенденция инвеститорите да влагат повече в подземни паркинги, защото те се реализират на пазара. Ръстът на средната площ на жилищните имоти е обусловен от масовото търсене на къщи, като само в столицата миналата година са започнали близо 30 проекта за затворени комплекси с къщи. Подобна е ситуацията в Пловдив, Варна и Бургас. Основната причина е не само като следствие от коронакризата, но и заради тенденцията на увеличение на жизнения стандарт в България, коментира експертът и допълни, че тя ще се разгръща занапред. Тази година не се очаква да има кардинални промени в търсенето на жилищни имоти по вид, като то ще бъде опосредствано от личните бюджети на желаещите да имат свой дом, смята още Мастиков.