Световноизвестният тенор Хосе Карерас е в България за концерта си на 3 декември в Зала 1 на НДК. Броени дни преди дългоочакваното музикално събитие, в откровено интервю пред Деси Банова-Плевнелиева, той ще отвори сърцето си и ще разкаже какво е целият свят да те обича и да имаш безброй награди. Какво е за големия талант да е бил част от великите Трима тенори? Хосе Карерас ще допусне зрителите на NOVA до най-личните кътчета в душата си като разкаже как се е преборил с левкемията, въпреки че докторите не са му давали никакъв шанс. Деси: Несъмнено Вие сте един от най-известните тенори за всички времена – обичан по целия свят, с множество награди и отличия. Какво е усещането да пишете история? Г-н Карерас: Усещането е, че имам голям късмет, тъй като моята професия е и моето призвание. А да имам възможността да развивам професионалния живот, така че да се превърне в нещо толкова близко до мен – това е най-големият лукс, на който може да се радва човек. Деси: Вие сте били само на 8 години, когато сте пели пред публика, по испанското радио, което е разпалило страстта Ви към оперното пеене. Г-н Карерас: Вкъщи дядо ми, а и родителите ми харесваха класическа музика, те обичаха операта и след това по случайнота с родителите си отидохме в нашия квартал да гледаме филм, който се казваше Великият Карузо с Марио Ланца. Той отразяваше живота на Енрико Карузо и това беше отправния момент за мен. Аз харесах как пее той в филма и се опитах вкъщи да го имитирам, доста несполучливо. Така че може да се каже, че родителите харесваха музика. След това ме изпратиха в консерваторията, в Барселона. Започнах да уча музика, пиано и така до ден днешен. Деси: В продължение на десетилетия Вие, Лучано Павароти, и Пласидо Доминго имате огромен успех и изправяте публиката на крака. Как бихте описали годините в състава на тримата тренори? Г-н Карерас: Това беше фантастично изживяване. Ние освен това бяхме и много добри приятели, изпитвахме голямо възхищение един към друг. И смятам че помежду си бяхме съвсем различни личности. Изглеждахме по различен начин, имахме различни гласове, интерпретирахме по различен начин. Но това създаде нещо като химия между нас и хората, които не познават много отблизо операта или класическата музика, се радваха на нашите изпълнения и това нас ни прави много щастливи, но и ни оказва чест, че сме имали възможността да проведем тези концерти заедно. Още от интервюто гледайте във видеото