„За мнозина дипломацията е нещо мъгляво и съвсем неясно, но страшно интересно, защото се асоциира с приеми и коктейли, на които сервират шампанско, хайвер и други вкусотии, носят се дълги бални рокли, фракове, общуването е в лоното на изисканите маниери - и не знам защо винаги присъства и тенис на корт... В Министерството на външните работи имах възможността да участвам в различни комисии за подбор на нови дипломати... Имах любим въпрос, който задавах почти на всеки кандидат: каква е разликата между външна политика и дипломация? Може да се каже, че не получавах сносни отговори, но предполагам, че накарах тези млади хора да се замислят... А нещата са много прости - има едно Народно събрание и един Министерски съвет, които по конституция определят и дефинират нашата външна политика. Те решават с кого да бъдем в мир и с кого - в състояние на война... Те определят с кои държави да развиваме икономически, търговски, културни и други отношения... Но веднъж дефинирана - в интерес на България, разбира се, - външната ни политика трябва да се реализира на практика... Тази дейност се осъществява от дипломатическата ни служба и работещите в нея дипломати“. Това разказва посланик Бойко Коцев в предговора на новоиздадената си книга „Дипломатически етюди“. Бойко Коцев е дипломат от кариерата с дългогодишен стаж, извървял целия път от стажант-аташе до посланик. Той е първият постоянен представител на Република България при ЕС след пълноправното ни членство в съюза и един от най-успешните посланици на страната ни в Руската федерация. Предлагаме на читателите на „Труд news“ някои откъси от книгата му. Да си посланик в Москва изисква висш пилотаж „След Брюксел бях изпратен за извънреден и пълномощен посланик в Руската федерация. Както ми каза председателят на ЕК Жозе Барозу на прощална визита: „След един тежък мандат поемаш един още по-тежък, но особено важен за нас пост. За разлика от Вашингтон, където нашите посланици са note takers, в Москва ще се занимаваш с истинска дипломация. Постът на посланик в руската столица се цени много високо в нашите среди, но изисква висш пилотаж“. Уважавай себе си, за да те уважават и другите „Очевидно имаше проблем в комуникацията на нашата държавна администрация с чуждите посолства в страната. В повечето случаи щом се появеше някой дипломат от европейско посолство и САЩ или, не дай боже, посланик, нашенци бързаха да обещават и да се съгласяват, без да си дават сметка, че разговарят със същия като тях чиновник, но на друга държава. И този друг чиновник е на среща с тях, не за да защитава българския интерес, а да прокарва интереса на своята държава... Въпросът не е в това, че чуждите посланици в България провеждат политика на защита на изгодното за своите страни, а в това, че българският държавен и политически елит трябва да разбере и да осъзнае реалността. България е член на евроатлантически съюзи. В рамките на тези проекти ние споделяме еднакви евроатлантически ценности. Имаме приятели, партньори и съюзници. Ценностите са едни и същи, но интересите - различни... Просто в контактите си с чужди дипломати трябва да изхождаме от реалността в България, да знаем своите интереси и да ги отстояваме твърдо, професионално и последователно. Колкото по-добре правим това, толкова по-добри условия ще създадем за развитието на нашата страна и просперитета на народа ни. Нашите по първи хора трябва да разберат, че не е срамно да отстояват аргументирано и грамотно българските национални интереси. Правейки това компетентно, с вещина и професионализъм, те само ще увеличат уважението към себе си, ще станат търсени и ценени партньори. Обратното - менталното васално поведение, даване на съгласие по всякакъв повод и въпреки интересите на нашата страна ги превръща в мимолетно и спорадично явление, еднодневки в дипломатическия и международен живот, от които ще се отърват при първа възможност. Както древната мъдрост гласи: „Уважавай себе си, за да те уважават и другите“. За идването на кирилицата от „македонската земя“ „Та седях си аз в кабинета на топлия следобед на 24 май 2017 г. и се занимавах с административно творчество. Бях помолил колегите да съберат информация от медиите и обобщено да я изпратим в София... Докато си работех тихо, внимавайки да не пропуснем някой детайл, при мен дойдоха колеги, които споделиха, че на официалния президентски сайт са пуснали информация за срещата на Путин с Георге Иванов (тогавашен президент на Северна Македония - бел. ред.). В съобщението се цитираха встъпителните думи на Путин от срещата, в които той казва, че „... писмеността е дошла при нас от македонската земя...“ Бях втрещен. В руската наука и общество няма никакво съмнение откъде е дошла кирилицата. Съмнение няма и в световната наука... Потърсих говорителя на руския президент - Дмитрий Песков, който се отзова веднага. Споделих с него нашето притеснение, че публикуваната на официалния сайт на президента двусмислена фраза по време на срещата му с неговия македонски колега за произхода на кирилицата от „македонска земя“ съдава сериозни проблеми в българското общество и поражда съществени пречки в развитието на двустранните отношения... Изразих мнение, че евентуално разясняване на публикуваното заявление ще помогне значително за положителното и постъпателно развитие на двустранните отношения. Неговата реакция ме учуди - попита ме защо е това вълнение, след като Охрид е в Македония. Спонтанно и без да се замислям отговорих, че става въпрос за IX век. Тогава Охрид е книжовна столица на Първото българско царство, чиято е и заслугата за възникването, утвърждаването и разпространяването на кирилицата сред славянските народи, в т.ч. и в Русия. Чувствах в моя партньор нотки на вълнение и притеснение. Той реши да приключи разговора, като посочи, че президентът „каквото е казал - казал го е, каквото е направил - направил го е“... На 25 май сутринта, по време на редовния пресбрифинг, говорителят на МВнР на Руската федерация Мария Захарова заяви: „Никой в Русия не се опитва да отрича приноса на Първото българско царство в делото за създаването на славянската писменост, това би противоречало на историческите факти. Възможно е да не се е доразбрало за какво ставаше дума. В този случай става дума за македонските земи като географско понятие“. За условията на Русия тази реакция е направо светкавична. Беше внесена нужната яснота в руската позиция и бяха разсеяни възможни неверни исторически интерпретации, с което се пресече възможността за инспириране на нов конфликтен момент в двустранните отношения.“