Коментар на говорителя на МВнР на Руската федерация в Телеграм На 16 декември програмният съвет на Българското национално радио забрани излъчването на вече записано интервю с руския посланик в страната Елеонора Митрофанова. В това интервю се обсъждаше актуалният дневен ред и по-специално варварското събаряне на Паметника на Съветската армия в центъра на българската столица. Акт, предизвикал възмущение сред самите българи. Между другото, това интервю също обсъждаше санкциите. В края на краищата България, освен всичко друго, приема и антируски санкции. Защо да не говорим? Защо посланикът на държавата, срещу която са наложени тези санкции, не може да отговори на въпроса на български журналист, как страната ни се справя с това? Решението за забрана, взето под открит политически натиск, беше изпълнено. Интервюто не се получи. Това е срамен акт на цензура. Искам да отбележа, че генералният директор на БНР обясни отказа за излъчване на интервюто на руския посланик с „несъответствие с редакционните стандарти” и отхвърли обвиненията в цензура. Тоест този, на когото се задава въпросът, трябва да отговаря според тезите, предварително съгласувани с медиите? Или БНР дава на всички гости наръчници, описващи високите стандарти на тази медия? Ще ви кажа най-важното - защо всъщност не позволиха да бъде публикувано интервюто на Елеонора Митрофанова. Защото политическото ръководство на България, струва ми се, е по-малко популярно сред българския народ от Елеонора Валентиновна. Това е истинската причина. Защото говори с факти, познава историята, не се страхува да я представи. Тя прави това професионално и с уважение към народа на България, към народа на страната ни, към общата ни история, към историята на България и българския народ. Ползва се с авторитет сред хората, които базират своите оценки и преценки на факти, дати, цифри, а не на пропагандни наръчници. Ако не се страхуваха от нейния авторитет, от нейното знание, никога не биха го отменили.